Защо ми се струва, че в изказванията ти има доста противоречия?
Казваш, че си била слаба през първите 40 години от живота си. За какво генетично предразположение при теб говорим тогава? При напълняване по генетични причини /което се среща доста по-рядко, отколкото си мислят мнозина/ то се проявява в детството или най-късно през пубертета. Така че момичето, пуснало темата, може и да има такова, но ти със сигурност нямаш.
Като си била слаба до раждането, значи мъжът до теб е от "предпочитащите слаби жени". Как успя да му промениш вкусовете? И щом ти си успяла, защо отричаш, че ще се случи и при нея?

Склонност към напълняване и "обичане да си похапваш" не е едно и също. Първото е метаболитно нарушение /в много случаи поправимо с подходящо лечение/, второто психологическо и подлежи на волева корекция.
Твърдението, че за жена, и то 25-годишна, е нормално и здравословно да е с тегло 80 кг при ръст 170 см е смехотворно. Максимумът от чисто медицинска гледна точка е 71 кг.Оптимумът - 60-65. Уточнявам, в случая става дума единствено за медицинския, а не за естетическия аспект. Рисковете от живот с наднормено тегло са известни доста отдавна и са доказани - почти сигурни са хормоналните проблеми, диабет втори тип, проблеми с опорно-двигателния апарат.Многократно се повишава рискът от сърдечно-съдови, белодробни и дори злокачествени заболявания. При младите жени забременяването и износването на бременност стават процентно по-трудни. Чърчил може и да е живял сто години, но той е от изключенията. Потвържденията на правилото може да се видят във всяко кардиологично отделение на коя да е болница.
От много движение може и да има умрели, но повярвай, от обездвижване са измрели и осакатени доста повече.

И да, продължавам да твърдя, че качеството на живот на дебелия човек не е същото като на нормалния.
Първо, за дебелия е много малка вероятността да се окаже от изключенията и да не се обзаведе с куп "старчески" болести още преди да навърши 35.
И главно, психологическият аспект е определящ за качеството на живот. На 50 може и да не ти изглежда така, но за едно 25 годишно момиче е от значение дали ще може да отиде на плаж, без да се увива в нещо, дали ще може да потанцува в дискотека, без да привлича подигравателните погледи на връстниците си, дали ще може да облече дрехите, които и харесват, без да се съобразява, че трябва да прикрие с тях "симпатичните" тлъстинки. Ако щеш, и дали ще има равен старт, когато се влюби в някого, а не да търси обезателно любител на "пълничките", щото вярвай ми, тези любители хич не са много, особено сред нейното поколение. Най-отговорно ти заявявам, че психологическият комфорт е от първостепенно значение в понятието "качество на живот". И определено то не се определя от теглото, но се определя от удовлетвореността от себе си. Не може да говорим за високо ниво на качеството на живота само с първото ниво на пирамидата на Маслоу, където се включват баничките, нали? А дебелите често срещат спънки още на второто и третото. Удовлетвореността, а следователно, високото качество на живот, идват на четвъртото, ама шашмата е там, че няма как да се стигне до него, ако не се постигнат долните нива. И няма как човек да се "чувства добре в кожата си" според твоя израз, ако не се харесва.
В скоби казано, твоят първи пост е пример за скрити комплекси, породени точно от същия проблем.


Да, идеалите на нашето време не харесват и на мен. Но са факт и това момиче ще трябва да живее в това време. И е само неин изборът дали ще предпочете да се лиши от пасти и банички или от живота, който би искала. Млада е и шансът да се пребори е на нейна страна. Ти си направила своя избор в полза на баниците, но на нея животът и предстои и е некоректно от твоя страна да и налагаш собствения си избор. Звучи като търсене на компания в нещастието, защото си личи, че не си особено щастлива от това, че си дебела.


п.п. Съветите от последния ти пост са напълно правилни, с изключение на пожеланието "Свикнете с вида си". Бих дала същите, като го заменя с "Вярвайте в себе си и ще успеете".