|
Тема |
Re: Може ли само глад? [re: kiko64] |
|
Автор | Бeзпoдoбнa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 30.01.08 17:59 |
|
|
"При гладуване , организма започва да се храни ендогенно(с вътрешни тъкани - предимно мазнина) , като го прави савсем избирателно - най-напред всички болни ,стари и излишни клетки. Може би сравнява записа в ДНК с моментното състояние в организма и премахва ненужното. "
Не съм много убедена, обикновено мазнините са запас, който се изразходва последен, а май първо е вода и мускулна и органна тъкан. Например "самоизяжда" черния дроб - Байкова:
"Самият организъм е създаден така, че да има за три последователни дни резерв. Той се състои от гликоген (въглехидрат, резервен енергиен запас). Една молекула гликоген свързана с три молекули вода, разграждат гликогена на мускулите и черния дроб. По този начин се дехидратираме, видимо отслабваме. Но искам да наблегна, че това е само дехидратация – тромавите мазнини не се включват първите дни в изгаряне. От 3-тия ден нататък, когато гликогенът свършва, липсата на глюкоза в кръвообращението блокира центърът на глада и на насищането и човек не е гладен. Всички гладуващи знаят, че до третия ден е риска с глада, след това нямаме усещането за глад. Това се появява при момичетата, които гладуват. Те могат да откарат и 50 дни. Тогава първият повреден орган е черния дроб. Стотици хиляди чернодробни клетки се разграждат, за да спасят живота ни. Цялото ни тяло – движението, хормоналната дейности и др. изисква 1200 калории дневно. Когато те липсват, организмът търси жизненоважната енергия за спасяване на живота му и се насочва към черния дроб."
|
| |
|
|
|