И така правя своето величествено (меко казано) завръщане. Няма да обяснявам, защо и как, но спрях диетата, отпуснах му края и сега, както личи от линийката съм отново в стартова позиция.
Важното е обаче, че достигнах до някои изводи:
1. Основното в цялата история с диетите е, че наистина, ама имам предвид наистина трябва да променим не само телата си, но и начина си на мислене, а оттам и начина си на хранене. Иначе полза никаква, дори ако приемем, че отслабнем, успеем да преминем през фаза ІІІ и стигнем до крайната цел, то все пак ако се тъпчем като невидели 6 дни от седмицата, без да се движим и спортуваме, струва ми се, че просто нямаме шанс да поддържаме фигурата и по-важното тонуса си в желаното състояние.
2. Не трябва да приемаме диетата, която започваме, като изтезание или пък наказание, защото рано или късно това ни обрича на неуспех.
3. Трябва да го правим само и единствено за себе си и то, когато наистина сме осъзнали, че ни е потребно да го направим и имаме истинско желание и силна мотивация.
4. Не трябва да се предаваме, защото нищо прекрасно не е постигнато лесно.
5. Не трябва да омаловажаваме дори 1 грам или 1 милиметър, които сме свалили, защото, каквото и да разправят другите всеки 1 грам или 1 милиметър са свалени с усилие, което ги прави значими.
6. Дъвката е най-добрия ви приятел, ако сте свикнали в устата ви винаги да има нещо за дъвкане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите