Ами, какво да кажа? Имам за споделяне, естествено:)Но се чудя дали да запазя тайната на д-р Емилова или да ви разкажа на всички с типичния си обнадежден размах?Мисля, че имаш нужда да слушаш за успехи, по-малко за неуспехи... най всъщност трябва да разбереш, че нищо не е единствено и окончателно.В един момент си усмихната и обнадеждена, а в следващия натъжена и загубила всякакъв смисъл.Нищо не е постоянно, а постоянните хора ме ужасяват, те вместо кости имат чогун и ме плашат, което не значи, че тайно не им завиждам на постоянството... май.
Както и да е, какво исках да кажа, аха, да- като те разтърси Феникс, поне малко от сметаната и бадемоватат и глазура не се ли разлетя..шегувам се:))Ама...аха, да- сетих се.За фитнес-фигурата, ако искаш да знаеш, щом минеш 90 кг. надолу, натъртвам- не нагоре, залата е место, където ще срещнеш още такива девойки и девои, уверявам те!И аз така си се притеснявах и после видях, че само съм изгубила време в излишни притеснения, докато другите тренират и се чувстват чудесно в тези си занимания.А можеш да започнеш и с йога, там в началото си бяхме отбор толумбички, сега аз съм вече с тенденция трайна към мини толумб!))
И така, затова брадички горе и напред, може и встрани, аз съм много привърженик на временните отстъпления в страни...хм, встрани като вкъщи или в страни? В страни, май.
Опитах се да те накарам да се усмихнеш и да знаеш, че не е нужно фалшиво да постнеш новината "аз вече съм слаба, волева и динамична"!Но докато дойде момент да напишеш, че си хвърлила първите 10 килограма, аз съм плътно обнадеждена за теб и вярвам, че никога, ама никога човек не бива да гори мостовете след себе си!Не за да се връща назад, а за да подаде ръка на останалите, които са търсели своя брод и не са го открили

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите