Първо на теб ще пиша, защото съм уж твоята виртуална подкрепа, а в последно време ни виртуално се изявих, нито подкрепящо... но не искам да се оправдавам, защото понякога нещата се случват така, че не може по друг начин и се сещам, че приятелството би следвало да бъде събитие, в което не ти се налага да казваш често "извинявай".Еми да, ние е трудно да се наречем приятели, но си ми любима торта, а аз на теб приятна надежда:)Затова ти изпращам несметни усмивки и ти казвам, че въпреки спохождащите ме мълчания, на пръв поглед непоследователни изблици на писания, които идват след това обаче, са мой начин да се справям с ..всичко.Знаеш ли, съм човек, който стига до край и после пак отначало- затова и толкова килограми ми се наложи да сваля, защото съм крайна, защото не мога половин парче торта, а цялата само:))Пак ще идвам и пак ще пиша, не зная ти докъде стигна, но зная, че като напипаш мотивацията, няма връщане, а само крачки встрани и после пак напред!

С теб съм, обещавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите