Blake, браво за темата - още веднъж!
Първо да кажа, че споделям твоето мнение 100% по отношение на временното отражение на диетите и спорта, да не говорим за лекарствата.
Темата ти е ГЕНИАЛНА що се отнася до факта, че ти търсиш нещо от сорта ПЕРПЕТУМ МОБИЛЕ (не мога да го напиша на латински). Да, прав си да го правиш и аз го търсих доста време, но установих, че както "вечния двигател" не е открит - така и УНИВЕРСАЛНО средство за ЗАПАЗВАНЕ на идеална форма - НЯМА.
Според мен колкото са хората - толкова са и "вечните двигатели", чрез които отделният човек може да поддържа ИНДИВИДУАЛНАТА идеална форма.

Съгласна съм и с Полито, че всичко е въпрос на психика; на вътрешна убеденост и нагласа да правиш нещо или да не го правиш; да се поддаваш на изкушения или не - т.е. вечния въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?"

И в тази връзка моето мнение по въпроса е следното:
ВСЕКИ трябва да търси своя личен баланс за това какво и как да яде; да спортува ли и по колко; да вярва ли на опита на другите и до колко.

За мен отговора на търсенията ми за идеално тегло и неговото поддържане е, че както всеки сам за себе си има мнение по въпроса за вярата в бога - така трябва да си изгради сам за себе си своя собствена теория за неговото лично идеално тегло и начина да го съхранява. Трябва да търсим (мое мнение) начина да сме щастливи с това, което имаме и което сме. А ако сегашното ни "АЗ" не ни харесва - да търсим начин да постигнем това "аз", което да е поне близо до идеала ни. Ще кажете, че пръскам някакви сектантски философии, но не е така. Защото минах през ад и рай и пак се върнах в ада, но това е пътя на повечето хора, само дето те не са го осъзнали. Та по пътя на логиката - всичко е въпрос на осъзнаване.
Ще споделя и моя опит за борба с килограмите, за да защитя тезата си. До преди около 6 г. за мен проблема с теглото беше от сорта "случки, които са се случили на други, но на мен няма да се случат". Да, ама не - разболях се. И като прекарах една година в лечение и ме натъпкаха с всякакви лекарства, като си промених на 180 градуса дневния режим и храненето (защото ми казаха, че съм се хранила неправилно до момента) дойде и неприятния резултат: Не се излекувах, обаче за сметка на това трупнах около 25 кг. върху теглото си. Доста време прекарах така, но ... не можех да се понасям, мразех се и с това стреса ми се увеличаваше, а стреса водеше до безконтролно хранене и пушене. И в един момент с помощта на приятел (съпруга ми) се осъзнах и реших: Да спра да се самосъжалявам и мразя, а да взема сериозни мерки. А мерките ми бяха на първо време глупави, но дадоха резултат, поне що се отнася до процеса на осъзнаване. Минах през десетки диети и опити да спортувам (поне доколкото ми е позволено), обаче йо-йо ефекта се оказа непобедим съперник. И след дълго (2-3 годишно) лутане се замислих... а как се хранех и движех преди да ми се случи това "нещастие" - да напълнея. И като си направих равносметка - сама си отговорих - много лесно ще се върна където бях, ако правя както правех тогава. Елементарна логика, ще кажете но е така поне за мен.
Преди - закуска - кафе+2 захарчета; обед - кока-кола (или друго газирано) и в редки случаи някаква вафла; вечеря - всичко, което и колкото ми се яде и го има вкъщи за ядене. А спорт? - няма такова животно - не ми остава време понеже хвърча (не физически, а в повечето случаи по-скоро умствено натоварване) през повечето от деня
И колкото и еретично да ви звучи този режим ме поддържаше с идеалната за мен фигура - 172/60-63 кг. и бях здрава. Тук трябва да вметна, че заболяването ми няма връзка с хранителния режим, това ми каза лекаря, но заради лечението се налагаше да се храня нормално по определена от него схема - 3 пъти на ден с нормални количества за останалите хора храна.
Нямам претенции, че съм идеален пример за другите, и че съм открила разковничето на проблема, но ЗА МЕН се оказа разковниче.
От два месеца си върнах този хранителен режим, като вместо кока-кола или друга газирана напитка пия сок - 200 млг. и ям плодове през деня до вечерта, когато с удоволствие се храня с каквото е сготвил съпруга ми и даже си позволявам и по чаша алкохол. Но ТОВА ме прави щастлива, защото го правя с кеф. И си мисля, че като успокоих психиката си, като си върнах положителното отношение към собствената ми личност и като не си позволявам да прилагам законите, които прилагат другите спрямо техните тела, се чувствам добре и най-интересното е че в някои дни свалям по 0,5 кг. на ден. До момента резултата е - свалени 6 кг.

И в заключение си позволявам да отправя към всички апел:
Търсете своя "вечен двигател" за задържане на вашето "идеално тегло", защото каквото и да ви говорят другите ВИЕ сте важните и имате право да приемате вашите решения за най-правилни за вас самите.

Ако да спортувате ви прави щастливи - спортувайте, но се пазете от травми, ако шоколада ви прави щастливи - яжте го, но умерено и знайте, че той няма да реши проблема, който ви тормози в момента.

Силата е във вас и отговорите също.

Извинявам се на всички, които ще оспорят моето виждане и аз няма да мога да им отговоря.