Няма 'правилен' начин за отслабване. Много мразя някой да ми се изтупа насреща и да почне да ми обяснява как даден режим на хранене е най-великият. Аз самата съм избрала да не ям нищо, което диша въздух (разбирай месо), но не го натрапвам на никого и не раздавам съвети напред-назад колко добре се чувствам. В този ред на мисли е пълно с вегетарианци или нвх-ци (примерно), които доста неприятно си натякват режимите като 'най-добрите' . Нямам нищо против тези хора, нито начинът йм на хранене, просто визирам тези, които пропагандират храненето си по доста натрапчив начин.

Не вярвам, че разковничето е в някой хап, някой диета, книга, лепенка, бонбонка и прочие. Не взимам всичко, което чета за чиста монета. Конкретно към теб, Блейк, следобедното ти приспиване пред компа най-вероятно се дължи на високо-глигемичното натоварване на храните, които ядеш за обяд (англ. high glycemic load). В случая това теб може и да не те засяга, може за теб да са важни вкусовите качества на храната, а не начинът, по който тялото ти отделя инсулин.

Тъй, за спорта. Нямам специално отношение към проф. спортисти, тъй като нямам добри познания в тези дебри. Блейк, харесват ли ти телата на Мадона (Дж. Лопез, Бийонсе, Бритни-то и т.н?). Това са жени, занимаващи се професионално със танци (да не споменавам танцьорки като София Бутела или Деан Берри). Мадона е на 48 години и има тяло за милиони. Какво ще кажеш за хора, трениращи бойни изкуства, планинско катерене, плувци, колоездачи, спортно ориентиране, какви травми, какви мутанти, какви пет лева? Аз съм ЗА спорта като част от начинът на живот. НЕ за насилствени опити да бягаш в парка, да вдигаш щанги, да играеш тае-бо и т.н. ЗА нещо, което ти доставя удоволствие, което правиш, за да се движиш, за да ти доставя адреналин и да те прави щастлив. Щастливото тяло е здраво тяло.

Същото е и с храната- ако храниш тялото си с неща, които то неиска, идва обратният ефект- тялото ти заслабва временно и после си връща всичко, не защото нямаш воля или защото дадена диета не работи, а защото всеки от нас има вътрешен глас, който не слуша. Все сме свикнали някой да ни казва как да се храним, кога да се храним, какво да тренираме, колко вода да пием, глупости на търкалета. Отваряйки тази тема ти показваш, че имаш желание да се вслушаш във вътрешният си глас.

И за финал- Ивайло, при положение, че си страдал от булимия, докато си бил в казармата, замислял ли си се, че проблемите с теглото ти се дължат най-вече на психиката ти. Тук всеки се втурна да говори за 'правилни начини', но никой не погледна храненето през психологическа призма. Боли ме да чета за момичета и момчета, които цял живот свалят и качват кила, но не осъзнават, че проблема не е извън тях или във волята йм, а много по-надълбоко (наченки на хранителни разстройства или вече съществуващи такива, които, междувпрочем, нямат нищо общо с храненето...).

Това е за сега, че нямам спирачка :-)

Fortune favours the brave