|
През живота си съм отслабвал на няколко пъти, първия път за, който си спомням беше, когато бях в казармата тогава като влязох бях 93 килограма, и със зверски глад и нечовешки усилия успах да свала цели 30 килограма, бях станал 63 кг и приличах на концлагерист, лошото в случая при мен беше, че се бях вманиачил в отслабването ходих да драйфам, след като се наям, като булимиците, но след известно време се осъзнах и спрях всякакви диети....С годините каяих няколко килограма до към 75-78 (в нормата) така държях няколко години, но постепенно върнах старите килограми 95.
Второто ми ярко отсслабване е сега от октомври 2006 до декември краят,свалих близо 20 килограма , бях 97 станах 78, в момента 22.01.07 съм 77 , това постигнах с ядене един път на ден, по оклоло 1000-1200 ккл на ден и яко бягане по 1ч на ден.........и сега продължавам да спортувам, но незнам, като спра, пак може да надебелея.
Всичко това ме води към една мисъл а тя е , че човек генетично е предразположен към дадени килограми и трудно се бори срещу тях, независимо дали иска да остслабва или качва
Ролята на спорта безспорно е голяма, но както Blake каза тя мисля при някой трябва да е доживот, спре ли се килограмите се веъщат(поне при мен е така).
Хапчета никога не съм пил и нямам мнение по въпроса.
Стигам до решението на проблема според мен, а то е спорт и хранене в умерени количества, хранене не кой колкото му се иска а според нуждите, а те се определят .......абе незнам от какво.
Блейк, това за вируса ми се вижда като научна фантастика, по скоро ми се струва, че затлъстяването може би ена генетична основа според мен, понеже има хора, които могат да се пръскат от ядене а не качват и грам, а други като нас пълнеят едвали не от въздуха.
|
Re: Дискусийка: Правилният начин/метод за отслабване? [re: Blake]
