|
Отнесох се да понапиша някои неща във форумите на абв, реших че може би ще е от полза на хората и в този форум:
Девойки, като минала през това, трябва да ви кажа че анорексията е много страшна болест!
Преди вече 6 години бях болна от анорексия, Господ ме е опазил че беше само за няколко месеца, може би половин година някъде. Всичко започна от това, че реших да отслабвам. Бях на 15 години, моя съученичка беше отслабнала с глад и аз реших, че явно така се прави - без изобщо да проуча как иначе мохга да отслабна, да помисля за спорт или по-нормална диета. Хранех се с по една-две ябълки на ден, ако това може да се нарече хранене, с епизодични преяждания, след които се скъсвах от спорт за да си възвърна предишните килограми. До повръщане, слава богу, не съм стигала, но правех упражнения като ненормална по няколко пъти на ден. При ръст 168см. бях стигнала до 40 килограма и не мислех че съм твърде слаба, а и между другото от всичкия спорт краката ми бяха станали яко мускулести, макар и кльощави.
Осъзнах, че нещо не е наред, когато ми спря мензисът. Няколко месеца не ми дойде и това страшно ме притесни. Майка ми отдавна ме увещаваше да ме заведе на лекар, но този път аз я помолих и така отидохме при ред специалисти по хранене, гинеколози и т.н. Между другото гинекологът беше супер пич и ни успокои, че като започна да се храня ще се върне и мензисът Оказа се, че страшно много гимнастички и балерини имат този проблем, не знаех дотогава. Както и да е, честно казано беше дошло шоу-тайм, вместо да кача килограмите здравословно с мецо, яйца и т.м. (аминокиселини) аз започнах да се тъпча с всичко, което ми беше липсвало - вафли, шоколади и каквото се сетите, което сега оценявам като втора голяма грешка. СЛед няколко месеца бях със стабилно тегло 52-53 килограма. С годините качих още 5килограма и ту свалям, ту качвам, така и не мога да се примиря с някогашното хранително разтройство, но без да си кривя душата - предпочитам да съм 60кила, вместо онова болно-слабо момиче, което бях, сега спортувам и съм здрава.
Дълъг постинг стана, но искам да посъветвам всички девойки, които правят диети тип "хляб и вода без хляб" или иначе казано - под 1000-1200ккал на ден, да преосмислят сериозно стратегията си, защото тези неща не минават ненаказано, особено при тинейджърите, и моята история е една от малкото щастливи. ЗНам че ще си помислите - аз не съм анорексичка, просто ям 700 ккал на ден докато отслабна само. Просто не го правете по нездравословния начин, иначе ще ви се върне, честна дума. Спортувайте, правете умерени диети - просто разкараите захарта и тестото, най-важното - БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!
"Carpe diem, seize the day"
|
АНОРЕКСИЯ И НЕХРАНЕНЕ - моята история
