Е, точно това с "ако не си помогнеш сама, няма никой да ти помогне" е най-малкото позиция на досадно помъдрял човек.Ако можеше сама да си помогне, нямаше да е тук, нямаше да е нещастна, болна и объркана.Как мислиш?Да не говорим, че съветите са просто думи- от едното ухо, в другото.Но предполагам това момиче търси хора, които са преминали през този ад и са го надвили, а не лаични забележки от нас.
Аз мисля, че е хубаво да се поровиш в интернет, имах приятелка, която чете много за анорексията, защото си бе внушила, че се разболява от нея.Не зная къде и какво чете, но нещо се преобърна в нея и тя преоцени поведението си спрямо храната, разбира се и с професионална помощ- терапевт, доблестен лекар, който помогна както на нея, така и на семейството й, защото полуболна не бе полезна нито на себе си, нито на любимите си хора.
За булимията знам само от боща култура и от един невероятен английски филм, просто разтърсващ.За една жена с хубава работа, страхотна визия(доколкото англичанките разоплагат с такава) и самостоятелен живот.Един мъж се скри в гардероба й, дълга история де, но стана свидетел на животът й извън лустрото на ежедневната суета на преуспяла, секси мадама.Как само ядеше и плачеше, тъпчеше и повръщаше...
Какво да ти кажа, може би само това, потърси специалист и стискам палци, наистина от сърце.