ами ...за съжаление несъм се справила..мислих, че съм успяла, но....да имам напредък и вече вярвам, че ще се оправя..но след повече от месец нормален живот...пак се почна...не знам..не мога да давам съвети на другите, когато самата аз още съм вътре...но мога да дам вяра..защото аз наистина вярвам..вярвам , че любовта може всичко.. че ще дойде моментът, когато ще се оправя напълно...сега поне не съм сама..спрях да се затварям в себе си..и допуснах света до мен..отворих се за другите..и сега..сега се уча да се обичам...ще пиша като наистина се оправя веднъж завинаги...но моля ви..вярвайте...има изход..и то е само на една ръка разстояние..на една ръка..навътре..нвътре към самите нас..просто трябва да се опознаем и да се научим..да се обичаме...заради нас самите..заради това, което сме и на 30 и на 100кг...килограмите не са нищо..тялото е важно да..но ние сме същите..научих, че хората, които ме обичат, ме обичат и на 39 и на 69 кг..остана само и аз да се науча...а вие ..не се отказвайте..защото...толкова е хубаво..да бъдеш..просто нормален...и щастлив...защото ..просто защото и здрав..и обичан

SENSUA ERGO SUM