Така...Ето я и поредната история за борба с килограмите, не много жестока или сърцераздирателна, но...моята история.
Аз съм на 19, висока съм 169-170см (различно ме изкарват, обикновено закръглям на 170). Тежа 64кг и се целя в 55. Иска ми се да успея да ги постигна до края на септември, когато е и рождения ми ден, това да ми е един от подаръците. Знам си, че тялото ми пак ще се нагоди към 57, май това му е оптималното тегло, ама аз да ги докарам до 55, пък ще видим.
Как ги натрупах тия килца отгоре...Бях много кльощаво дете, ама винаги съм обичала сладко и особено шоколад. В началото на пубертета започнах да се тъпча с каквото ми попадне и нашите ме предупреждаваха, ама кой да слуша. Не съм се теглила често, помня само, че през лятото на 2000 (била съм на 14), тежах 63, но бях и по-ниска. Съвсем неочаквано отслабнах 2 години по-късно, по време на една екскурзия просто загубих апетит тотално и се върнах 56 килограма. Когато започнах да се храня нормално, качих 1 и станах 57, което ме устройваше идеално. После обаче си намерих приятел, който много обича да си похапва junk food и покрай него изядох безумно количество шоколад, сладолед, дюнери, сладки, бургери...абе, не е истина. За едно лято качих до 65.
Успях да сваля 64 и съм се забила там. Кошмар. Ще кажете, че 8-9 кг не са толкова много, обаче аз не мога да мръдна от тия килограми, или ако мръдна, най-малкото нещо, което изям, се връща пак двойно. Знам, че тялото ми не ги иска тия килограми, най-добре се чувствах, когато бях 57, и вече не знам какво да направя. Писна ми. Всички ми обясняват, че съм закръглена, ама аз съм нещо повече от закръглена и ако продължавам така, ще стана направо дебела.
какъв ми е основният проблем (той не че е един)? Знам, че НВД действа, но аз не мога без въглехидрати, и то получени точно от сладко, картофи, ориз, плодове...Става ми лошо - и физически, и психически. До обед издържам, но следобед е някакъв кошмар. Освен това имам и проблеми с мотивацията - онези, които имат повече кг за сваляне, свалят по-бързо и поне виждат някакъв ефект. Докато аз, каквото и да правя, не мърдам и това си е, което ме обезсърчава още повече и резултатът е плачевен. Другото, което е, е че не мога да правя коремни преси, поради една операция, която претърпях (т. е. няколко) на опашната кост. На фитнес не съм ходила, а и нямам с кого. Иначе желание имам, но ме е срам ужасно много, защото съм плачевна картинка.
Ами да...това е, обобщавам: 19г, 170см, 64кг. Цел: 55-56кг. до 30.09.2006 (може и по-късно да е, просто искам да видя, че наистина свалям, дори и 60 да съм тогава, пак ще се радвам.). Проблеми: въглехидратите и фитнеса. Положително нещо: движа се много, постоянно (само че ефект не виждам).
Ако имате идеи за това какво мога да направя, за да видя някакъв резултат, споделяйте. Ще съм ви благодарна.
Благодаря ви за търпението и за помощта. Всички сте ми вдъхновение, особено Феникс (попрочетох темите, преди да почна да пиша).
Слънчев ден, въпреки облаците навън!
|