Ама то за депресията много си зависи от какво е породена и колко е продължителна. Те даже са няколко диагнози, при които се появява, обаче преди много време спрях да чета за тия неща и съм забравила кое кое е, примерно това дето нямаш желание дори да ставаш от леглото и в един прекрасен ден се оказва, че от две седмици не си си мила косата, пък не е ясно още колко ще продължи, и т.н. - в такива случаи май имаш избор между това да чакаш да ти мине (ако мине) или да търсиш помощ във вид на терапия и лекарства. Пък ако става въпрос за тия случайните моменти, в които... абе, общо взето изведнъж ти рухва целия свят и не е ясно как и защо, и си знаеш, че ще мине, но въпросът е какво да правиш СЕГА - поне за мен открих, че номерът е да правя каквото и да било. Което се оказва трудно, защото аз честичко се занимавам с нищоправене, обаче ако успея да се накарам да изляза навън... пак е гадно и не знам какво да правя, но ми е още по-тъпо да стоя на едно място, затова тръгвам да вървя нанякъде и мисля и ми е гадно и мисля и ми е гадно и така до някакъв момент час-два по-късно, когато се оказва, че пак мисля, ама май вече не ми е гадно, и някаква хилеща се истерия минава за десетина минутки, след което всичко е пак в рамките на нормалното, плюс изтощени мускули на краката, но си струва. Та така :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите