Разбирам те, акси, не се шашкай:-) Не си мисли, че като поизтисквах въпросната течност обилно из всяко кътче на устата си, не съм поглеждала тубичката да видя до къде е паднало нивото на съдържанието. И познай? Следваше моментално запращане на въпросният продукт в някой тъмен и съмнителен ъгъл на шкафа И след това се опитвах да си 'тренирам' мисълта да не се чувствам гузна за това престъпление, което извърших спрямо себе си:-) Много е трудно да уцелиш момента, в който при консумация на дадена храна да си кажеш 'Спирам. До тук'. За това и си мисля, че отслабването и проблем като сладоледа се дължат по-скоро на емоционална основа. Просто прекалено навътре ги взимаме нещата. Яде ли ти се сладолед- яж бе, мамка му (извинете ме за израза), веднъж се живее, няма нито да си развалиш диетата, нито да отслабнеш или да напълнееш от това. После просто си продължаваш с режима без да ти е 2 капки гузно на душицата. Трудно за изпълнение...ама действа понякога...

Fortune favours the brave