Виж, принципно си напълно права. Но те болестите затова се възприемани за болести, защото са отклонение от нормалното, тоест логиката не важи, разбираш ли?
Когато съм била мъничка (толкова малка, че нямам спомени за това време), съм отказвала да ям. Майка ми ме води на лекър и лекарят препоръчва: "Не я насилвайте, когато огладнее, тя сама ще си поиска." Екстра логично, нали? Обаче минава ден и аз не ща, минава втори - не ща, минава трети - въобще и не се сещам, стискам здраво устните, пищя, като видя лъжица, плюя всичко, което са ми напъхали в устата и така. На това му се казва заболяване и то няма нищо общо с нормалната логика и принципните положения. И определено не съм била вманиачена в идеята да отслабвам, разглезена богаташка, която се чуди как да се депресира, нали?
Болест е обратното на нормалното.

За авлии може да прочетете само в творчеството на Йоан Владимир.
Ойген фон Майерщайн