Щеше да е така, ако анорексията и булимията, наред с мъглавата област на другите състояния между и около тях, не бяха част от едно и също нещо. Да, има хора, които имат само анорексия; да, има и само булимици; и все пак много голяма част минават между едното и другото и още няколко смесени ненаименувани състояния - просто те наистина са много свързани. Хипотетичен пример: много травмиращо събитие слага много рязко начало на анорексия, да речем че става въпрос за жена, та тя се стопява наполовина за година да речем, след което обаче не може да продължава така поради някаква причина - а в някои случаи напрежението от това, че трябва да отслабнеш на всяка цена, а вече не можеш, защото тялото ти отказва и теглото ти си стои, е достатъчно да предизвика промяна в поведението, един вид натрупва се твърде много и трябва нов отдушник; та започва тази жена да повръща малкото храна, която яде, следват физиологични промени и и става все по-трудно да продължи да яде толкова малко, в резултат година по-късно се тъпче и повръща като за световно. И ти казваш - това е булимия. Е да, ама е започнала като анорексия. И не става въпрос за това можеш ли, или не, да си я позволиш тая храна, за една жена си спомням, която казваше, че е нямала пари и затова - питки от брашно и вода, толкова. Една друга жена нито имаше пари, нито имаше храна, приятелят и беше пропътувал няколкостотин мили и взел заем, който не знаеше как ще връща, за да и купи храна, и две седмици по-късно тя пак нямаше храна и се чувстваше по-зле от всякога. А пък за една друга история се сещам, едно момче разказваше, че като бил малък - не си спомняше как е започнало всичко, но просто след като се нахрани всеки път повръщал, и си мисле, че така е нормално, че всички го правят, много трудно му било да приеме, че храната, след като се озове в стомаха ти, трябва да остане там, за 9-10 годишно момче става въпрос, което сигурно се сещаш че няма възможност да отиде до магазина и да напълни една количка с боклуци - колкото му сложат в чинията, толкова. И така нататък. Просто всичките хранителни разстройства наистина са адски свързани, не можеш да кажеш анорексията може да се случи на всеки, булимията обаче не - това е абсурдно твърдение. И по-добре вместо с грип да ги сравняваш с други психически проблеми. А сега за кварталните алкохолици се сещам, дето всяка пара я изпиват в кръчмата и после нямат пари за един хляб да си купят, алкохола и той струва пари, но не само тези, които могат да си позволят да ги изпият тези пари, са алкохолици, нали. Наркоманите също са един такъв пример, и когато се наложи стават дилъри или проституират или крадат, аз затова ти казах и че много булимички крадат от магазините - ами нямат пари, крадат от магазините. Може в най-скапаното бедно семейство да са израснали и още от деца да са започнали да пооткрадват по някоя дъвка, примерно, или шоколадче - съвсем-съвсем хипотетично, но що да не е възможно. И ако ти се случват гадости и ти се повдига като ядеш, а не те пускат да станеш от масата без да си си изял каквото там с труд и мъка мама и тати са донесли да се изяде, и те карат да се чувстваш като боклук и неблагодарник, що пък да не се издрайфаш после и да ти олекне - това да доразвием примера. Най-различни причини и предпоставки могат да се комбинират и резултатът да е булимия, и наличието на неограничена храна изобщо не е задължително, няма задължителни, струва ми се, освен дето човек просто не вярва в себе си - но то ако човек вярва, истински и непреклонно, в себе си, никакъв психически проблем не би имал.

И пак, извинявам се за объркаността на написаното, както ми хрумна така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите