Знаеш ли. Идеята ми беше следната. Да, за анорексията съм съгласен че е сериозно заболяване което не избира хората. Дори може да се каже че пълния отказ от прием на храна е сериозно психично заболяване тъй като това си е чиста проба желание за самоубийство с глад. Това е заболяване което може да се случи на всеки, пази боже, като всички други заболявания. Докато за булимията има точно определена социална група, предимно от жени, страдащи от това хранително разстройство. Мисля че то не е толкова крайно като анорексията но си е доста сериозно носещо страдания. И все пак като се замислим малко....... я си представете например как един селянин който цял ден е орал на нивата, копал и плевил и вечер се прибира в къщи капнал от умора и се наяжда добре и след това отива да го повърне.... ами това просто няма как да се случи. Или миньора цял ден бачкал в мината под земята и той се връща пребит от работа в къщи - мислите ли че като се нахрани ще отиде да повърне храната..... не ми се вярва. Мисълта ми беше следната, специално за булимията. За да можеш да си позволиш "лукса" да повръщаш приетата храна то трябва тази храна първо - да не я изкарваш с кървава пот на челото и второ - да можеш да си я осигуряваш без проблеми по всяко време. А в нашето общество има определена социална група които могат да си позволят този "лукс". Имено за това си мисля че специално булимията е разпостранена сред една определена социална група хора и е точно социално определено разстройство. Това се дължи малко или много и на пълното откъсване на човека от природните закони. Я се огледайте около вас.... в природата около вас няма такова понятие като осигурена храна. Всяко повтарям всяко живо същество трябва да води жестока борба за осигуряване на храната си и оцеляването си. И как си представяте тогава кое да е живо същество борило се с зъби и нокти за храната си да я повърне след това.... ами няма как да стане това.......
Та това ми беше мисълта...... разбира се никого не обвинявам за начина му на живот.... само ви споделям на какви мисли ме навява темата. Пак уточнявам че говоря само за булимията. Анорескията си е тежко заболяване и там няма застраховани. Докато за булимията ми се струва че може да се преодолее чрез промяна в начина на живот например..... но да не давам акъли... вие си знаете по-добре...... само споделям свои мисли.... нищо повече.....
Успешен ден на всички и късмет защото и той не е маловажен. Много са се отървали и вие ще успеете...... Само едно помнете - сами няма да можете. Това е сто процента сигурно. Казвам ви го от личен опит. Никой не се е справил сам. Така че позволете на хората около вас да ви помогнат. Само това е начина. Сам не може. Бъдете сигурни....