Има нещо в това, което пишеш, макар че не е точно така. За мен не ми се говори (параноя - знам ли кой ще го прочете това и кой ще ме разпознае по написаното) много подробно, обаче живея при мама и татко и те ме издържат. С доста жени съм говорила, които по различно време буквално са спели на улицата, а доста повече са имали къде живеят, но са се чудели какво да ядат - е, в повечето случаи точно в тия периоди заболяването им се е наричало анорексия, не булимия, но и другото се случва. Страшно много булимички например крадат от магазините. В един друг форум едно девойче остана на улицата, една добра душа го прибра за неопределен период от време и останалите се организираха да и изпратят кой тениска, кой паста за зъби, кой каквото може. Някои пък не спят на улицата само защото си имат кола и спят в нея. И така нататък. За циганки не знам, хората, с които си говорех, бяха предимно от англоговорящите страни и западна Европа, имаше доста негърки и азиатки, нищо, че белите бяха най-много. Имаше момичета на по 13 години, имаше майки на по 30+, имаше и мъже. Имаше хомо-, би- и хетеросексуални и от двата пола. Имаше 30-годишни девственици и бивши 14-годишни проститутки. Честно казано, възможно е да се отдели един образ на средностатистическата жена с хранително разстройство, то е и направено - бяла, тийнейджърка, среден или висок жизнен стандарт, както е и описано в общи линии как протича или как е възможно да протече едно такова заболяване/състояние/каквото и да е. Обаче като вземеш който и да е конкретен случай, действително който и да е, и го сравниш с тоя стереотип, може и да съвпада, може и не, но ти гарантирам откриването на немалко уникални за тая личност черти, които имат значение за нейния/неговия случай и не могат да бъдат пренебрегнати, аз затова не ги обичам стереотипите - много са изчистени и опростени нещата, никой не може да се познае в тях, а на твърде много хора им се струва, че като знаят стереотипа, и те познават тебе.. Просто един такъв средностатистически образ на никого никаква работа не върши.

Ъм. И мен не ме приемай много насериозно все пак. Това са ми просто обичайните сутрешни разсъждения на чаша кафе, когато отворя ли си устата, не можеш я затвори :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите