Кои са най-важните конкретни препоръки за здравето и самоусъвършенстването? Възможно е да се дадат само общи насоки - в детайли всичко е многовариантно и може да се доуточни, след като се знаят съответните индивидуални особености. Все пак, няма да сбъркате, ако:
1. Отделяте специално време за това, например по 1-3 часа ежедневно и повече - през почивните дни и отпуските;
2. Спазвате проверен в собствената ви практика хранителен режим - във всички случаи с достатъчно течности, плодове, зеленчуци, есенциални масти (сурови ядки и семена, зехтин или риба) и билкови добавки; с ограничение на твърдите и препържени мазнини, солта, бялата захар и продуктите със съмнително качество. Менюто да е без излишества и с избягване на тежки съчетания от трудносмилаеми храни.
3. Поддържате физическа чистота - и то най-вече на вътрешната химия, избягвайки пристрастяването към битови и лекарствени отрови и употребявайки по възможност по-чиста храна и вода и пребивавайки на чист въздух;
4. Правите ежедневна балансирана гимнастика с разнообразни движения, дихателни упражнения и масажи - не е добре да разчитате само на домакинската работа или на епизодичното спортуване с неравномерни натоварвания;
5. Правилно редувате работата с почивка, умствената дейност с физическа, дейността на едни сетива - с дейност, ангажираща други сетива.
6. Реагирате позитивно на необходимия стрес (без да го подтискате, но и без да му придавате свръхзначимост) и се захващате само с такива проблеми, които съдържат в себе си конструктивен заряд.
7. Редовно се занимавате с релаксация, медитация, молитва, слушане на хармонизираща музика, четене на поезия, рисуване или занимания с други изкуства - изобщо, на някакъв метод за психотерапия и духовно развитие, който следва да е в съответствие с вашите разбирания и цели.

Някои хора се занимават само с един определен метод за възстановяване на здравето и са по-добре, отколкото други, които се интересуват от всичко. Значи ли това, че правилността и редовността в природолечението са по-важни от комплексността? Еднакво важни са. Организмът на тези, които се подобряват достатъчно само от правилно хранене, или само от упражнения (закаляване, медитация и т.н.) по всяка вероятност не е дълбоко увреден, а и те са попаднали на решаващото за тях през този период от живота им мероприятие. В други случаи обаче дори и точно определеното и систематически приложено едностранчиво лечение води само до частично подобрение и тогава методите трябва да се съчетават по подходящ начин. Това, разбира се, прави лечебния комплекс по-труден за съставяне и съблюдаване - повърхностният подход при комплексните назначения е често срещан и той именно е причината за постигането на незадоволителни резултати.

Ако организмът ми желае някаква забранена храна, пушене, излежаване и т.н., да подтискам ли това влечение или понякога да го удовлетворявам, за да не стана нервен? Докато при живеещите в естествени условия висши бозайници инстинктът е почти безпогрешен, при човека той е извратен още от ранното му детство. В някои критични ситуации все пак е налице вярно "включване"; в ежедневието обикновено се подвеждаме от закоравелия навик или болезнената пристрастеност. Това може да се промени чрез все по-ясно осъзнаване на последиците от погрешния начин на живот въз основа на експерименти и съпоставки. След като узнаем от опит, че правилното хранене, гимнастиката и хармоничната психонастройка ни се отразяват добре, а техните противоположности ни "съсипват", ще можем и да се реформираме. Истинският глас на телесното ни и душевно разпознаване ще дойде и ние ще забележим, че именно след правилно разчетения природен импулс следва и по-добро самочувствие. Както робуването на погрешния механизъм на действие и мислене, така и подтискането му са симптоми на недостатъчно осъзнаване.

При сериозни заболявания като рак, диабет, множествена склероза и др. много лекари казват, че природните методи са блъф и съветват да не губим ценно време с тях; някои лечители пък твърдят, че ще се справят и ни карат да спрем лекарствата, да не се оперираме и пр. Тогава? Ами вижте действителността – тези проблеми са предмет на емоционално натоварена дезинформация. Всеки лечител иска да може да лекува тежките болести, а всеки страдащ – да се излекува. Реалните резултати от каквито и да било методи не са се оказали решаващ прелом досега. И въпреки това, след навременна операция много болни живеят по-дълго, след компетентно дието- и билколечение променят мрачните прогнози на професорите, след радикална психологична и духовна промяна в себе си, с някои стават и "чудеса"… Резултатите ще се подобрят, ако вместо да се разколебават или подвеждат пациентите, се прави съвместна преценка от няколко специалиста с различни познания и опит, с право на глас и на самия пациент, респ. на неговите близки. Оптималната лечебна програма ще се постигне именно така, а не като въпросът се поставя по безалтернативен или дори изнудващ начин.

Защо бъргаринът е толкова зле с костно-ставния апарат? Какво да се прави? Преди 70-80 години нашите предшественици са били по-устойчиви към шипове, артрити и подагра, по-рядко са страдали и от остеопороза. Погрешната стратегия към обездвижване и хранене с повече животински продукти, захар и бели брашна, стресовете и замърсяването на околната среда са свършили своето. В услуга на страдащите могат да бъдат разтоварващите диетични режими, соколечението, добавката глюкозамин, билковите продукти за вътрешна и външна употреба ("Артростил", "Ревулзофит" и др.), общите и точкови масажи, редовната почивка на планина и море, внимателно балансираната гимнастика, методите за отпускане и много други природосъобразни способи. Резултатите обаче зависят , както от наследствената обремененост и степента на развитие на заболяването, така и от упоритостта и комплексността на проведените мероприятия.

Променихте ли становището си за разделното хранене в сравнение с 1994 г.? Откакто излезе "Сила за живот-2", становищата й многократно бяха адмирирани или оспорвани, но най-важното - бяха проверени при хиляди души - общо взето, мога да кажа, с успех. Разбира се, пракитката води и до някои промени в първоначално считаната за оптимална система; те обаче в случая не се оказаха кардинални. Много по-често се натъквах на объркване, породено от неоснователното асоцииране на препоръчаното от мен балансирано хранене с някои крайни становища на американците Дайъмънд (те, между впрочем, също ги смекчиха в следващи свои книги). В "Сила за живот-2" и другите си книги аз съм поставил на първо място вида и качеството на храната и едва на второ - нейното разпределение през деня и съответно - правилното й съчетаване. Освен това във всичките си книги подчертавам, че лечението - независимо дали включва или не разделно хранене - при сериозни случаи е препоръчително да става под лекарско наблюдение, а това се игнорира от много наши "всезнайковци". Правилното съчетаване на продуктите като метод си има свои предимства и ограничения, но евентуално неблагоприятните последствия от него не са толкова преки, колкото косвени - именно поради неправилна преценка на останалите фактори от диетата и начина на живот, поради вманиачаване и свръхограничения, нарушаващи основното изискване за баланс, поради експресно "скачане" от едни на други диети и специалисти (и при което човек не се самонаблюдава и вместо да вземе полезното за себе си отвсякъде, само все повече се колебае и обърква) и пр.

Може ли правилата за съчетаване на храните да се спазват само в общи линии? Точно това е становището ми в "Сила за живот-3" и "Древни и нови идеи във фитотерапията" - поне що се отнася до болшинството хора, достатъчно е в 80-90% от случаита да спазват основните принципи на разделното хранене. А те са три: 1). да не се ядат едновременно големи количества белтъчни концентрати заедно с нишестени продукти или захари, 2). да не се смесват значителни количества белтъчини от много различен произход (животински и растителни, месни и млечни) и 3). от сладките храни да се ползват предимно плодове, като те се приемат на гладно, а не като десерт. От друга страна, един човек с нарушено храносмилане, ензимни дефицити, повишено газообразуване, някои хранителни алергии и склонност към забавена обмяна, напълняване и други специфични здравни проблеми, ще има нужда не само от по-строго съблюдаване на тези правила, но и от индивидуално съобразена комплексна природолечебна програма.

Възможно ли е различните диети и разтоварващи режими да провокират хранителни разстройства като анорексия и булимия? Промените в апетита са разнообразни по продължителност и причини за възникване. Споменатите проблеми са едни от редките случаи, срещат се предимно у млади жени с натрапливи идеи за отслабване или други чисто психични нарушения. Абсурдно е да се мисли, че липсата на информация за правилното хранене ще предпази от такива случаи - в действителност най-тежки са усложненията при психози, съчетани с малоумни "режими", напр. само на хляб, месо или яйца, гладуване с приемане на кафе и пушене и т.н. А при липса на психологи(но предразположение специалните диети и разтоварвания няма да доведат до анорексимия и булимия - дори и да са не съвсем коректно проведени, възможни са преходни нарушения главно в храносмилането и обмяната на веществата. Трябва да се знае също така, че отделните пристрастявания и отвращения към някои храни са състояния, които не са свързани със същинските психози анорексия и булимия, въпреки че и те могат да бъдат показани за психотерапевтично въздействие. Хранителни проблеми поради психологически причини може да има всеки човек без сериозно психическо заболяване, докато горните диагнози са именно такива заболявания.

Какви са плюсовете и минусите на китайската, средиземноморската и зоновата диети? Въпреки че привържениците им често ги считат за универсални, те просто са малко по-добри от обичайното хранене и само за някои хора могат да се окажат напълно подходящи. Например китайската храна (поне тази, която ни предлагат тук, съзнавайки че се различава от това, което ядат болшинството азиатци) може да е полезна при алергии към пшеница и мляко, но употребяваните подправки определено не са добри за всекиго. Средиземноморската диета има големи предимства при сърдечно-съдови заболявания, но тези, които понасят зле редица нишестени храни и се влошават от червено вино, ще останат разочаровани. "Зоната" понася на лицата с лабилна въглехидратна обмяна, но не и на онези, за които е противопоказано да ядат белтъци на всяко ядене. Основните проблеми при повечето древни и съвременни диетични режими е, че се опитват да прокарат общовалидни схеми и също така да приспособят менюто към вече изградените навици на едни или други групи от хора. Защото тези навици може да са се доближили до някои истини, но не са се освободили от поредица други заблуди. Съвременната диетология трябва да има компетентността и куража да предложи оригинално и индивидуално съобразено решение, вместо само да се придържа към "по-малкото зло" - резултат от сравняването на няколко масови, но неоптимални варианта.

Достатъчни ли са природните методи за укрепване на имунната ми система, тъй като често се простудявам, или трябва да си правя ваксини и да гълтам антибиотици, както досега? В повечето случаи комплексната методика с естествени средства е напълно достатъчна за укрепването на организма, особено ако не е имало злоупотреби със синтетични лекарства. По-добре е да не започвате изобщо с тях. В противен случай преходът ще бъде по-труден, поради системното подтискане на имунитета. Но дори и чрез паралелното включване на природосъобразно хранене, пиене на нехлорирана вода, пробиотици, природни имуностимуланти ("Респитонин", ехинацея, котешки нокът, келп, "Адапт-Л" и др.), както и чрез постепенното закаляване с ще се стигне до подобрение. Ваксините могат да повишат устойчивостта спрямо някои бактерии и вируси, но има данни, че прекаляването с тях отслабва в дългосрочен план имунната система спрямо други микроби и туморни клетки, усилва предразположението към тежки алергични и автоимунни страдания и пр. Затова кампаниите за профилактично ваксиниране би трябвало да се обсъждат далеч по-отговорно; винаги, когато това е възможно, следва да отпадне тяхната задължителност. Това ще даде възможност за сравняване на големи контингенти от подложени и неподложени на ваксинации и все още спорното съотношение между рискове и ползи ще се проясни.

Какви природни продукти бихте препоръчали при хронично безсъние? Ако проблемът е в общата нервна възбуда: "Релаксин" по 30-40 капки преди лягане или чай №9; може и само запарка от маточина, лайка и хмел – по 1 изравнена чаена лъжичка в чаша вода. Изтощението от умствен труд се подобрява от бирена мая – по 3-4 таблетки след вечеря и разтворим магнезий – по 1-2 таблетки 10-20 минути преди лягане. Понякога безсънието съпровожда жлъчно-чернодробния или хормонален дисбаланс – препоръчва се "Биостил-1", вечер по 1 чаена лъжичка, а сутрин – "Лив-52", също цветен прашец или келп, според индивидуалните особености на обмяната. Ако не спите добре поради киселини в стомаха – чай от невен с акациев мед, също калциево-магнезиеви препарати, дозирани от специалист. В този случай, както и при атеросклеротичното безсъние (бързо заспиване, но ранно събуждане) особено важна е диетата: по-малко твърди и запържени мазнини, люто, сол и захар. Специфична преценка на общото психофизиологично състояние изискват методи като хомеопатия и Бахова цветотерапия. Определени масажи, бани, методи за отпускане и психоразтоварване (автогенен тренинг, йога, психодрама) също се препоръчват, след консултация със специалист.

Какви природолечебни мероприятия могат да намалят вредата от преумората облъчването на на компютъра и телевизора? Най-напред, вредата зависи от времето, прекарано пред екрана, от качеството на монитора и от това, дали работим с трудно четливи детайли или бързо движещи се образи. Екшъните (особено с преводен текст), често премигващите реклами, бързите компютърни игри и усиленото сърфиране в интернет уморяват много повече, да речем от гледавето на спокойни предавания за природни забележителности, новини и интервюта; както и от обичайните дейности с компютъра, като писане на текстове и работа с база данни. Широко ширеща се заблуда е, че високата резолюция на мониторите дава по-добра картина. Истината е само, че картината е по-голяма - на същия екран виждате повече информация, но с по-малки и по-неясни детайли, шрифтът е по-дребен и по-нечетлив. Фокусът на дребните детайли се губи и кара очите ви да се напрягат. За това се препоръчва използването на висока резолюция, само ако това е наистина необходимо - при работа с големи чертежи, схеми и графики. Допълнителни мерки за намаляване на вредите са редовната физическата активност (особено сред природата), редувана с упражнения за дишане, релаксация и достатъчен сън, често плискане на очите със студена вода, витаминозно хранене и някои билкови и хранителни добавки, като препарати от черна боровинка, гинко и ОПАц, съчетани продукти ("Биостил-2", "Вита-дей с L-карнитин и лутеин" и др.).

Наистина ли самовнушението е толкова велика сила, колкото се изкарва в някои книги? Литературата изобилства от формули за позитивно самовнушение, но истината е, че относително нисък процент от хората са подготвени да ги употребяват правилно. За да може да контролира своите мисли и преживявания, човек трябва най-напред да приучи своето самосъзнание да стои над тях, т.е. да не се отъждествява с повличащия го порой от мисловни образи и понятия. В противен случай упражненията по концентрация на ума могат, вместо да успокоят, още повече да увеличат подсъзнателното му напрежение. Неподготвените е по-добре да започнат автотренинга с техники за съзнателна релаксация и наблюдение, вместо с такива по съсредоточаване.

Имам стари болести - диабет и хипертония. Ще мога ли да оставя инсулина и лекарствата срещу кръвно, ако провеждам природолечение? Това е възможно само в част от случаите и следва да става постепенно, под лекарски контрол (някои болни и природолечители вече си имаха неприятности, поради лекомислените си решения за рязко спиране на дълго ползвани препарати). Но дори когато не е възможно намаляване на лекарствените дози, ползата от природната медицина трябва да се търси в намаляване риска от тежки усложнения - на мозъчните и коронарните кръвоносни съдове, бъбреците, очите, кожата и т.н. Естествено цялостната програма трябва да се състави и изпълнява след компетентна индивидуална преценка. Все пак има и общовалидни препоръки: избягване на запръжките, захарта и белобрашнените изделия, ограничаване на солта и твърдите мазнини, консумация на повече плодове и зеленчуци с тъмен цвят (богати на антиоксиданти), прием на обменнорегулиращи и съдоукрепващи билкови продукти (глог, коприва, глухарче, маточина, съчетани фитоизвлеци като "Релаксин", "Биостил-2" и "Герифорте"), достъпни форми на психорелаксация.

Ако често препоръчваната от Вас нискобелтъчна и високоцелулозна диета се прилага при хора, които искат да натрупат мускулна маса, това няма ли да доведе до неуспех? Нискобелтъчната диета е подходяща при някои заболявания, но не и за активни спортисти. Друг е проблемът, че често пъти консумираните (а и препоръчваните в някои източници) количества са по-големи от реалните потребности на организма, дори и при усилено натоварване. Различна е индивидуалната толерантност - както към растителните бобови и ядкови белтъчини (които могат да са достатъчни за изграждането на мускулатурата, но при редица условия, които не винаги са налице), така и към целулозата. При ниска поносимост едновременно към двете, би трябвало да се включат или умерено количество протеини от животински произход, или поне да се приемат ценни за метаболизма добавки - цветен прашец, келп, бирена мая, храносмилателни ензими и някои билки. Натуралните сокове и зеленчуковите супи с овесени ядки и зехтин са добра идея за витаминизиране на менюто, без да се прекалява с грубите фибри. Оптималното за фитнеса хранене в дългосрочен план е именно балансираното, а не едностранчиво високобелтъчното. Здравите хора могат да възприемат аминокиселинните концентрати като допинги и да се чувстват свръхстимулирани от тях, но това е за сметка на здравето в по-късните им години. Освен това само някои от спортните програми са здравословни, а други наблягат на силата, в ущърб на издръжливостта, гъвкавостта на ставите и нормалната венозна циркулация.

За някои природни продукти се твърди, че съдържат концентрирани хранителни съставки, а за други - че прочистват от отравянето, причинено от концентрирани храни. Няма ли противоречие? Нормално организмът се нуждае и от изграждане, и от прочистване. Някои храни, добавки и билки притежават и двете действия, но обикновено едното силно преобладава. Съобразяването с това има относително неголямо значение, докато храносмилателните и отделителните органи са в ред. Но поощрените от отделни добри резултати лечители правят груби грешки, когато се опитат да лекуват чрез концентрирани добавки определени сериозни проблеми. "Ако тялото не е почистено, колкото повече го храниш, толкова повече му вредиш" - е писал Хипократ. В тези случаи се налага да се даде преднина на очистващите диетични и билкови програми и едва на втори план постепенно да се въвеждат изграждащите белтъчни, минерални и др. концентрати. А заблудите по отношение на това, кои продукти са предимно изчистващи и кои - главно изграждащи са масово разпространени! Повече информация по този въпрос е дадена в книгата "Древни и нови идеи във фитотерапията".

Какво според Вашите схващания включва комплексния подход в областта на медицинската козметика? Все по-висок процент от козметичните продукти за външна употреба са на базата на природните продукти. В повечето случаи няма необходимост те да се съчетават с химически терапевтични, оцветяващи или ароматизиращи субстанции, въпреки че това често се прави. Освен това в оптималните препарати билките, етеричните масла, пчелните продукти и т.н. следва да бъдат съчетани така, че да се допълват по действие. Също така е важна и "вътрешната козметика", чрез правилно хранене и вътрешно приемане на подходящи билки и хранителни добавки. На трето място, има значение общият начин на живот - физически упражнения, масажи, водни процедури, пребиваване сред природата и оптимална психонагласа. Само общо здравият човек изглежда добре и през годините след 40.

Как се отразяват различните форми, под които се приемат храните и природните продукти, върху тяхното действие? Понякога значително. Например, дали определен зеленчук се приема суров и цял, настърган, на сок или сготвен по различни начини може да има значение за неговата индивидуална поносимост (което не винаги съвпада със степента на съхраненост в него на хранителните вещества). Билковите чайове са по-неудобни за ползване, но могат да имат предимство, когато се цели постигане на изпотяване или диуретичен ефект, смлените на прах или в таблетка форма билки могат да раздвижат перисталтиката, но и да доведат до раздразване на лигавиците или алергични проблеми, тинктурните форми са най-добри, когато се цели добра усвояемост и бързо действие, но са неподходящи за деца до 2-годишна възраст и т.н. За повече информация по този и други подобни въпроси, вижте "Древни и нови идеи във фитотерапията".

Как трябва да се дозират природните продукти при децата? При условие, че се касае за средство с уточнена дозировка за възрастни, общата схема е:

Възраст Средно дозиране
Новородено (до края на 1-я месец)
Само по предписание

Кърмаче (до края на 1-та година)
Само по предписание

2-3 години
1/8 до 1/4 от ДВ

3-6 години
1/4 до 2/5 от ДВ

7-11 (12) години
2/5 до 2/3 от ДВ

Пубертет
2/3 от ДВ до цяла доза
(ДВ=средната доза за възрастен индивид)


При големи отклонения в телесното тегло следва да се имат предвид съответно посочените долни или горни граници! При едновременен прием на няколко препарата, дозировката на всеки от тях обикновено трябва да се намали! При по-силнодействащите билки, добавки и етерични масла, както и при тежки заболявания винаги предварително уточнявайте цялостното лечение със специалист!


Може ли да се каже нещо накратко за инзочните конституции и кръвните групи - литературата за тях е много обемиста? Ето ви най-важното за характерните белези и препоръките относно тези индивидуализации:

ИН Пасивност, подтиснатост, самовглъбяване, ниско кръвно налягане, крехки нокти и кости, бледа и влажна кожа, слаба жажда, диарии, хронични възпаления, вяли парализи, сърдечна слабост с отоци, маточни кръвотечения, мъжко безплодие Диета - топли храни и напитки, ядки, семена и екологични продукти от животински произход. Сладките храни да се ограничат; сол да се употребява умерено. Тонизиращи нервите и обмяната билки и добавки. Общи, акупресурни и ароматотерапевтични масажи, хармонично общуване с природата и обществото
ЯН Външна активност, психовъзбуда, високо кръвно налягане, еластични нокти, суха и зачервена кожа, остри инфекции, алергии, жлъчни кризи; кръвоизливи, тумори, запек, спастични парализи, спазми и тикове, задръжки на уринирането, женско безплодие Предимно растителна храна с въздържане от солено, остри подправки, алкохол и стимуланти. Хладни бани, методите за отпускане и самонаблюдение. Билки и добавки с успокояващо, охлаждащо и затягащо действие
ВАТА Нервна възбуда (страхове, безсъние), непостоянство, бърза мисъл и силно въображение, но краткотрайна памет, слабо телосложение, намалена усвояемост на храните, лесно обезводняване, склонност към сухи катари на лигавиците (от студ и вятър), запек и газове, сухи люспести обриви, проблеми с гениталиите и ставите Редовен режим, релаксация, психотерапия. Храната да е пълноценна, с повече течности и сладки плодове, сготвени зеленчуци, натурални мазнини, зърнени храни, мляко и пчелни продукти. Омекчаващи и ароматични билки (не много горчиви или стипчиви). Топлите водни процедури, ароматотерапията и хомеопатията често са ефективни
ПИТТА Интензивно мислене, работливост, гневливост. Засилена обмяна (топлокръвие, обилно потене, храносмилателни свръхсекреции - свръхапетит, язви или остри разстройства); алергии, тумори, хипертония, Базедова болест, жлъчно-чернодробни и очни проблеми, ранно побеляване или окапване на косата Умерена диета с избягване на месото, алкохола и острите подправки, фитотерапия с горчиви и стипчиви билки. Хладни бани, редуване на ритмични двигателни, дихателни и отпускащи техники, пребиваване сред природата
КАФА Бавно мислене, но трайно запаметяване, консервативност, развито чувство за собственост. Затлъстяване и забавена обмяна (трудно храносмилане, диабет, микседем), задръжка на течности, кисти и болести на лигавиците (от прехранване и простуда) с обилни секреции Предимно сурова и нискокалорична диета. Може някои люти и ароматични билкови подправки, но с ограничение на солта, захарите и оцета. Интензивни физически упражнения и разтоварващи режими. Фито- и ароматотерапията с отводняващи и потогонни средства. Сухи масажи, активни дихателни техники, методи за психично и енергийно активизиране
КР. ГРУПА А Свръхчувствителност на нервната и сърдечносъдовата системи (натрапливи неврози, стенокардия, инсулти), чернодробни смущения, бактериални инфекции с повишено слузообразуване, алергии, повишен онкологичен риск Вегетарианство - плодове, зеленчуци, ядки, зехтин и зърнени храни. Може по малко кисело мляко (по-добре козе), риба и пиле, но не и червени меса. Подобряващи храносмилането (горчиви), имуностимулиращи и антикоагулатни билки и добавки. Предпазване от преумора и негативен стрес; леки йогийски упражнения, каланетика, планинско лечение
КР. ГРУПА Б Хронична умора, отслабване на паметта, невроинфекции, множествена склероза, хипогликемии и диабет, някои бактериални инфекции (особено на бъбреците и ушите), забавено храносмилане Разнообразна диета, с много растителни продукти (но без фъстъци и домати), умерено млечни храни, риба и месо (без свинско и пилешко). Умереност в работата и почивката, редовна умствена активност. Билки и добавки за храносмилане, кръвообращение и хормонална обмяна, вкл. люти подправки
КР. ГРУПА АБ Както при А-група, малко по-добро справяне със стреса, но още по-уязвима имунна система, по-чести бактериални инфекции, хормонални нарушения и тумори Както при група А; малко повече нискомаслени млечни храни и по-малко ядки, избягване на пилешко месо. Билки и добавки: както при група А. Режимът да е малко по-активен
КР. ГРУПА О Алергични и вирусни заболявания, кръвоизливи, пародонтоза, колити, костноставни проблеми, болести на щитовидната жлеза, депресия от разочарование, лошо понасяне на обездвижването Хранене с умерени порции крехко месо и морски продукти в съчетание със зеленчуци и плодове, ограничение на зърнените храни. Интензивна физическа активност, морелечение. Билки и добавки с обменнорегулиращо, кръвоспиращо и противоалергично действие.


Винаги ли е допустимо подслаждането на природните лечебни и профилактични продукти? Напротив, то е допустимо само в някои случаи, например за чайове с твърде неприемлив (особено за децата) вкус, за част от хранителните добавки, предназначени за фитнес и др. По-често обаче подслаждането е нежелателно, тъй като се добавят излишни калории или изкуствени подсладители, а при някои здравни проблеми, напр. бързо развитие на зъбни кариеси, храносмилателни проблеми с много газове, гъбични инфекции и диабет, с повечето подсладители трябва специално да се внимава. Също така, медът като носител на билковите продукти рядко е оптимален избор, още повече, че концентрацията на активните растителни съставки в медените сиропи е по-ниска, отколкото в течните и твърди фитоекстракти.


Мога ли да съчетавам няколко принципно безопасни природни продукта, следвайки указанията върху съответните опаковки? Не винаги - често пъти препоръчаните средни дозировките не са съобразени с едновременното приемане на други продукти. В тези случаи количествата на някои или даже на всички продукти следва да бъдат намалени, тъй като често се стига до сумиращ се ефект - по преки или косвени механизми.

В каква степен си противоречат екологията и фитотерапията? В неочаквано малка, ако ресурсите се ползват и възпроизвеждат правилно. Някои изчезващи наши билки са показател повече за нерегулиран износ, но всеки от нас също може да допринесе за бъдещето на лечебните растения в България:
1. Не разчитайте само на билките за своето здраве, а използвайте цялостен природосъобразен комплекс, който ще доведе до по-малка необходимост от продължителна фитотерапия.
2. Събирайте или купувайте само толкова билки, колкото е вероятно да Ви потрябват. Презапасяването води до прехвърляне срока на годност и похабяване на ценна продукция.
3. Когато плевите градината си, поинтересувайте се, дали не хвърляте ценни лечебни растения.
4. Проучете, дали някое рядко растение, което Ви е препоръчано, е незаменимо или (както е в повечето случаи) то може да бъде спокойно заместено с по-разпространени билки или готови фитотерапевтични продукти.
5. Обърнете внимание на натуралните билкови извлеци (тинктури, мехлеми, прахове и таблетни форми, както и хомеопатични средства), които често са по-ефикасни от отварите при същевременна употреба на по-малки количества от съответната суровина.
6. Никога, събирайки билки, не ликвидирайте изцяло даденото находище. Когато се цели събирането на цветовете, листата или стръковете, не изскубвайте тревистите растения от корен. Не откъсвайте връхните пъпки на младите дръвчета, не кършете клоните на по-големите и не обелвайте кората им околовръст.
7. В каквато и степен да сте в състояние да подпомогнете засилващата се във всички страни тенденция към култивиране на лечебни растения, не се колебайте! Занимаващите се у нас професионално със селско стопанство трябва да знаят, че при ориентация към отглеждане на подходящи за района им билки, това може да се окаже по-доходно занятие от овощарството и зеленчукопроизводството.