Малко бъркаш... в смисъл, че хранителните разстройства изобщо не са признак на примитивност, а точно обратното. Примитивното отношение към храната е невероятно опростеното такова - гладен/на съм, ям, все едно какво, стига толкова, и т.н. Аз разбирам защо казваш така - на едно животно основната цел за деня би могла да бъде "да се нахраня", и много правилно; обаче ако това животно разполага с храна в количествата, с които ние разполагаме, изобщо няма да се занимава излишно. А ние именно това правим, занимаваме се излишно. Цялата кулинария, ресторанти, ала-бала, е едно усложняване и развитие на храненето в посока да го превърне в нещо повече от просто задоволяване на физическа потребност, да го издигне над примитивното, и така и става; а хранителните разстройства са едно още по-допълнително и вече съвсем не приятно усложняване на нещата. Аз си мисля, че в този момент едно връщане към отношението, което животните имат към храната, би ми помогнало твърде много, т.е. примитивизмът би бил идеалното лекарство - не че е възможно, но все пак.
|