|
Седмица от живота на женски стомах
Понеделник
Утро: Добро утро! Такааа... Облече се, излезе и отиде на работа? А кой ще закусва? Къде са ми овесените ядки? Ахаа, давай, пуши още. Я на ти едно присвиване. Оп! Кофти, а? Не трябва да се пуши на празен стомах! Какво ти става всъщност?
Обяд: Мда, всичко е ясно. В събота й се стори, че има целулит и от понеделник сме на диета. Мамка му! А мен някой питал ли ме е? Не! Аз да не съм ти коса? С мен такива експерименти няма да минат! Включваме средно стържене. Ееее... не става слънчице, знаеш къде да си го навреш тва кисело мляко. Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се за показно присвиване.
Вечер: ИСКАМ ДА ПЛЮСКАМ!! ИСКАМ ДА ПЛЮСКААААМ!!! ДАЙТЕ ХРАНА!!! ИСКАМ СВИНСКО!! ПЛЮСКАНЕЕЕЕ!!!
Нощ: Майната ти, няма да спиш. Няма да млъкна, сама си си виновна - гладен съм. Искам храна, разбираш ли? Писна ми от твоята диета! Аз. Искам. Да. Ям. Айде де, пробвай да заспиш! Пържолка ми трябва, със сосче...
Вторник.
Утро: Такааа. Продължаваш да ме мъчиш, а? И пак без овесените ядки? Тоя зелев лист още хранопровода го опатка от глад. До мен нищо не стигна! Писна ми... цяла нощ завиждах на стомаха на Наталия Крачкова.
Ден: Силите са ми на привършване, пращам импулси в мозъка, той ги препраща на задника... от задника все още нищо не се връща.. Мамка му, какво ще правим? Пак ли кисело мляко? МРАЗЯ КИСЕЛО МЛЯКО!!
Вечер: Стържа с последни сили - не ми обръща внимание, гадта.
Нощ: А по вкусно е ако млади картофчета се препекат с краве масълце... със златиста коричка... и със сметанка... или ей така, с гъбки... Още по-добре става с гъбки... СТЪРЖИИИИИИ
Сряда:
Утро: Падна малко салата - расте по земята тая гнус. Почнах да забравям вкуса на овесените ядки - такъв нежен, топъл, обвиващ... стъъъъъррржжжжжж
Ден: Ура! Кисело млекце! Ох на батко! Айрянче.! Ей, ей дай още бе! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКОООО!!
Вечер: Нищо не остана от мен! Отгоре цвилят органите от малкия таз. А аз изсъхнах и се спаружих... Едвам преработих две репички, губя квалификация....
Нощ: Ех, а когато живяхме с мама и тате, всяка вечер имаше супа! И салата. И второ с месце... Със стомаха на тате на два гласа цвърчахме от удоволствие... И защо ти трябваше да се изнасяш в самостоятелна квартира? А?
Четвъртък:
Утро: По-добре не пуши. Извинявай скъпа, че аз неволно се свивам и отпускам - за нищо, празен съм... А къде ми е салатката? А? САЛАТАТА? Мъкаааа
Ден: Здрасти кисело млекце! Теб трябва бавничко да те преработя, а ти си виси тук като преоценена стока до утре.
Вечер: Говорих с червата - и те са в шок, говорят че има запаси на изхода... Не трябва дотам да стигаме. Олеле, по-внимателно де! Толкова големи сливи, и всичките за мен? Мамка му, отивам да ги преработвам всичките!
Нощ: Тия скапани сливи - не мога да ги оправя всичките, измъчих се. Извинявайте пичове, ама ви ги пращам, все пак вие сте 8 метра, а аз тук съм сам
Петък:
Ранно утро: Сортираме и изпращаме сливи...
Утро: Направо да откачиш! Получих йогурт! Да не би сливите да са й оправили мозъка? По-честичко трябва... А сега на обяд картофки... с пиленце...
Обяд: Айрян... Вземи тоя стомашен сок...
Вечер: Стоим в ресторанта и подушваме чуждата храна. Айде де! Давай! Поръчай си нещо! Цяла седмица не сме яли ... Тихо! Той и каза, че е много измършавяла! И че трябва да яде повечко! И че изглежда изкючително добре! Е? Браво! Умник! Пич! Мина! Ей сега ще плюскам!
Късна вечер: Ееее.... стттърррржжжж...кво ми даде, ма? ‘Кво е тва? Гъбкии.. а тва? Мартини.... стърррррьь, яяя водчица... уважавам... Ехаа... супер! трайте черва, всичко е под контрол!
Нощ: Довиждане гъбки! Довиждане водчице! Картофче....да не се удавиш... ех... колко манджа отиде...
О, минералната водица, влизай... Пак сме на диета...
"Идеята ви не е достатъчно налудничава, за да е вярна!" Нилс Бор
|
Малко смях
