Че има и по-страшни болести, при които човек и да хапне нещо се топи като свещичка? И има милиони хора, които мечтаят да имат апетит, да не отслабват? И много от тези хора искат да се хранят, искат да живеят - но няма лек за тях, те умират.

Не е ли някак странно, че има хора, надарени с нормален апетит, здрави, може би леко пълни, но здрави, които сами прегръщат болестта?

Ако ме попитате кога се иска повече воля, категорично ще ви кажа: повече воля се иска от първите, за да се измъкнат от лапите на болестта, повече воля се иска да се храниш.
Знаете ли, че човек може да поглъща храна със сълзи на очи?
Знаете ли, че напълняването с един килограм е много по-трудно, когато си болен от болест, която те стапя, отколкото стапянето на 10 кг?

Вашият избор си е ваш избор.
Всеки има своя съдба.

Пожелавам ви да е осъзнаете, малки феи (а може би принцове) и да потърсите други начини да осмислите живота издравето, което ви е дала природата.