Хранителни разстройства

(Анорексия, Булимия)

Хормонални нарушения и нарушен метаболизъм
Съдържанието на тази статия е взето от портала пливаздравле.хр
Увод
Нарушенията в храненето са опасни поведенчески разстройства, които са резултат от взаимното действие на редица фактори, като могат да включват емоционални разстройства и личностни разстройства, упражняван семеен натиск, евентуални генетични и били биологични предразположения и фактора култура, при която е налице изобилие от храна и обсебване от мисълта за отслабване. Хранителните разстройства обикновено се категоризират като: булимиа нервоса, анорексия нервоза и други неспецифични разстройства. Този тип разстройства не са нещо ново. Макар че дефиницията на анорексия нервоза като медицински проблем датира от 1873 г., описанията на самоизтезание с глад се намират още в средновековни източници.

Що е нервна булимия?

Булимията, която е по-често срещана от анорексията, се характеризира с циклично редуване на прием на храна и преднамерено изхвърляне на храната. Обикновено започва в ранната юношеска възраст когато младите жени пазят стриктни диети и в случай на неуспех реагират с нахвърляне върху храната. След което изхвърлят поетата храна, като повръщат и вземат слабителни, хапчета за отслабване и диуретици, лекарства за обезводняване. По време на пристъпите, при поемането на храна, което предхожда нейното изхвърляне, се поемат средно 1000 калории, а може да се стигне да внасянето и на 20000 калории или пък само 100. Пациентите с поставена диагноза булимия имат около 14 епизода на преяждане или предизвикано повръщане всяка седмица. Хората с булимия, които не заболяват от анорексия, имат нормално или леко покачено телесно тегло, което може да варира в рамките на повече от 20 кг, поради цикличността на преяждането и изхвърлянето на храната.

Що е нервна анорексия?

Анорексия нервоза е разстройство, което довежда заболелите от анорексия до състоянието прегладняване и мършавост, при което се губи от 15% та дори 60% от нормалното телесно тегло. Половината пациенти, заболели от рестриктивна анорексия намаляват телесното си тегло чрез строги диети, докато другата половина булимични пациенти поддържат мършавината си с повръщане на поетите количества храна. Макар че и двата вида заболявания са опасни, булимичните пациенти често са в по-голяма опасност, защото булимията представлява допълнителен стрес за охраненото тяло.


Неспецифични хранителни разстройства

Третата категория хранителни разстройства са неспецифичните, онези, които не могат да бъдат дефинирани като булимията или анорексията. Тази категория включва преяждане без освобождаване от поетата храна, редки епизоди на поемане на прекомерно количество храна и на нейното предизвикано изхвърляне (по-малко от два пъти дневно или в случай, че подобно поведение продължава повече от три месеца), повторно предъвкване и изплюване, без последващо гълтане на по-големи количества храна или наличие на нормално тегло при хора с анорексично поведение.
При кои хора възникват нарушенията при поемането на храна?
Пол и възраст

През изминалите няколко години булимията отбелязва по-висок ръст в сравнение с анорексията. Процентите на учестяване на случаите на булимия нервоза при младите жени се движат между 3% до 10%. Младежите понякога предизвикват повръщане след поемането на прекалено големи количества храна, но не могат да бъдат причислени към булимиците, защото при повечето от тях нездравословното поведение отзвучава. Анорексия нервоза е третата най-често срещана болест при девойките в пубертета и преценката е, че тя обхваща от 0,5% до 3% на всички тинейджърки в света. Анорексията обикновено се среща при подрастващите. Трябва да се отбележи, че ако през изтеклите 40 години зачестяването на това заболяване при тинейджърите е било стабилно, при младите жени процентът е ТРИ ПЪТИ по-висок от преди.

Етнически и социоикономически фактори

Животът в икономически развитите държави на който и да било континент представлява по-голям риск за появата на хранителни разстройства, отколкото принадлежността към даден етнос. Учудващото е, че в развитите страни и богатите, и бедните са изложени в еднаква степен на този риск. Всъщност, тези, които принадлежат към икономически по-бедните общности могат да бъдат изложени на по-голям риск, що се отнася до заболяването от булимия. Животът в града представлява риск от гледна точка на булимията, но не и на анорексията.
Личностни разстройства
Към специфичните разстройства на личността, които са свързани с хранителните разстройства, спадат: бягство от действителността при анорексията, с гранични случаи при булимията, нарцисизъм и при анорексията, и при булимията. Трябва да се каже, че тези особености могат да бъдат открити при всяко от психичните разстройства, свързани с нарушенията при поемането на храна.
Хиперактивност
Много активните спортисти често са перфекционисти, което е и характерно също така за хората с нарушения в храненето. Жените, които се занимават с такива спортове като художествената гимнастика и фигурното пързаляне, както и със спортовете, в които акцентът пада върху издръжливостта – като бягането – са особено изложени на рискове. Успехът в балета също така зависи от развиването на жилаво и изключително слабо тяло. Преценката за зачестяване на разстройствата в храненето се движи между 15% до 60%. С термина “Trijas” при спортистките сега се описват нарушенията в менструалния цикъл, при храненето и остеопорозата при младите спортистки и танцьорки.
Вегетарианците

Скорошните изследвания на вегетарианци в пубертета (повечето от изследваните са на лица от женски пол) показват, че тези тинейджъри ядат повече плодове и зеленчуци, че два пъти повече са на често редуващи се диети, четири пъти повече са на интензивни диети и вземат четири пъти повече слабителни от невегетарианците.
Хронични болести
Наскоро направените изследвания показаха, че 10,3% от тинейджърките и 6,9% от тинейджърите с хронични заболявания (такива като диабет и астма) имат някое от разстройствата при приемането на храна. Тези нарушения представляват сериозен проблем при диабетиците – процентите на риска са около 6% и при мъжете, и при жените с диабет тип 1 или 2. Прекомерното поемане на храна (без изхвърляне на храната) е най-обичайно за пациентите с диабет тип 2 и често води до натрупване на прекомерно тегло. При диабет тип 1 обичайно се срещат и булимията, и анорексията. Ако при инсулинозависимите пациенти се развие анорексия, прекомерно ниското тегло може да доведе до контролиране на диабета за известно време. Но евентуалното покачване на теглото и прекратяването на терапията с инсулин може да им коства живота.

Ранен пубертет

Новите изследвания показват, че десетгодишните момиченца свързват закачките или психическия (или физическия) тормоз, на който са подложени от връстниците си с мисълта, че те са грозни и дебели, без значение как изглеждат в действителност. Това лошо мнение за собственото си тяло често води до хранителни разстройства. Тогава няма нищо изненадващо във факта, че съществува повишен риск от заболяване от булимия и останалите емоционални разстройства при момиченцата в ранния пубертет, когато натискът, който усещат върху себе си всички подрастващи, се увеличава поради вниманието, което те посвещават на настъпващите с тялото им промени и това води до анксиозност.
Причини, които водят до хранителните разстройства
Не съществува една обща причина за възникването на тези разстройства. Редица фактори, вкл. културологическия и обусловения от семейството натиск, химическия дисбаланс, както и емоционалните личностни разстройства взети заедно, водят и до анорексията, и до булимията, макар че всяко от тези разстройства се определя ат различни комбинации на тези фактори. Незначителна, но все пак някаква роля може да изиграе и генетиката.
Емоционални разстройства

Между 40% и 96% от всички пациенти са прекарали депресия или са изживели някакво нещастие; депресията е характерна също така в семействата на пациенти с хранителни разстройства. По-голяма е вероятността булимичните, а не анорексичните пациенти да имат емоционални разстройства и дисфункционални семейства. Впрочем, не е ясно дали емоционалните разстройства са причина или те са последицата при разстройствата в начина на хранене. Или казаното важи и за двата случая.
Началото на анорексията обикновено започва в средата на май, месеца, с най-голям брой самоубийства. Фобиите и обсесивно-компулсивните разстройства обикновено предшестват началото на разстройствата в начина на хранене, докато редът паниката е след това. Социалните фобии, при които лицето се страхува да бъде публично унижавано, присъстват при двата вида разстройства в храненето. Жените с анорексия могат да бъдат обсебени от упражнения, диети и храни. Често развиват компулсивни ритуали – например премерването на всеки залък, рязане на храната на ситни парченца или поставянето на храната в малки съдинки. Наличието на опсесивно-компулсивни нарушения съчетано с булимия или анорексия няма дългосрочни негативни последствия, макар че до увеличаване на разстройствата при поемане на храната обикновено се стига с наличието на симптома за анксиозност.
Влияние на семейството и генетични фактори
Негативните фактори в семейството, които могат да бъдат унаследени или създадени, играят главна роля при възникването и поддържането на разстройствата при хранене. При жените с тези разстройства е по-голяма честотата на упражненото върху тях сексуално насилие. Хората с булимия по-често от хората с някакви други психични разстройства имат родители с наднормено тегло или те самите са били по-пълни като деца.

Проблеми, свързани с раждането

При някои хора с анорексия е отбелязана по-голямо зачестяване на проблемите по време на бременността на майката или след раждането им, което е могло да изиграе роля в по-късния развой на хранителното разстройства.
Тези проблеми включват инфекциите, физическите травми, гърчовете, ниското тегло при раждането или по-напредналата възраст на майката. Хората с анорексия често са имали като деца проблеми със стомаха и червата. До разстройства в храненето може да се стигне, ако родителите не поставят стабилни основи за децата по време на тяхното детство. Ако няма такива здрави основи, децата не усещат стабилност на семейните връзки и съществува по-голяма вероятност по-късно да бъдат обсебени от телесното си тегло и че ще изпитват по-малко уважение към себе си, отколкото децата от семейства със здрави връзки между членовете на семейството.
Генетични фактори

Анорексията е 8 пъти по-честа при хората, които имат такова разстройство, но специалистите не са наясно кое би могло да играе ролята на наследствен фактор. Генетичното предразположение на някои хора да са слаби е обусловена от ускорения метаболизъм и съпътстващото го културологично одобрение (с прости думи казано – превъзнасянето на мършавата красота в публичното пространство – б. пр.) може да бъде основа за развитието на анорексия.

Културологични влияния

Ако говорим за затлъстяването, безспорен е фактът, че разстройствата при храненето представляват истинска епидемия в развитите страни. Общественият натиск на западната култура със сигурност играе водеща роля при възникването на хранителните разстройства. От друга страна, интензивно се рекламират програми за намаляване на телесното тегло и се представят млади анорексични модели като парадигма на сексуалното желание, а от друга страна, медиите са пълни с реклама на нездравословни храни.

Биологични и медицински фактори

Хипоталамусно-питуитарни абнормни особености. Въпросът е дали типичните абнормни особености, които се срещат при нервната и хормоналната система на хората с нарушения в храненето, представляват последици или причини за тези разстройства.
Първично е местонахождението на тези разстройства в хипоталамуса, който регулира работата на “питуитарната” (?) жлеза, която понякога се нарича главна жлеза поради значението си при координацията на нервната и хормоналната система.
Също така разстройствата при поемането на храната могат да бъдат свързани с определени нервни връзки в мозъка.
Кои са симптомите при хранителните разстройства
Симптомите при булимията могат да бъдат твърде фини, тъй като жените с това разстройство го прикриват и макар че са с недостатъчно тегло, не винаги са анорексични. Булимиците са обсебени от храната и могат да злоупотребяват с лаксативи, диетични прахчета и таблети, лекарства, предизвикващи повръщане (еметици) или диуретици (обезводняващи лекарства). Повръщането може да предизвиква пукване на кръвоносни съдове и оток на слюнчените жлези, които изглеждат тогава като торбички под ъгълчетата на устните. Поради прекомерното количество киселина се стига до кариеси и ерозио на (?), заболявания на венците и обриви и пъпки по кожата. Повторното предизвикано повръщане с бъркане с ръка в гърлото може да предизвика драскотини и наранявания по ставите на пръстите.
Главен симптом при анорексията е голямата загуба на тегло поради ПРЕКАЛЕНО СТРОГА И ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ДИЕТА или ЦИКЪЛ ОТ поемане на големи количества храна и преднамерено опразване на стомаха. Симптомите могат да бъдат прикрити при младите жени, които имат и диабет, и разстройства при храненето; тези хора могат да имат нормално, че и наднормено тегло, но въпреки това да са анорексични. Менструацията може да е нередовна или да изчезне. Честите физически упражнения съчетани с отслабване водят до ортопедични проблеми, най-вече при танцьорите и спортистите; това може да бъде също така първото нарушение, което кара тези болни да потърсят лекарска помощ. Кожата може да е суха или покрита с тънки косъмчета. Стъпалата и ръцете са хладни или понякога оточни. Мислите могат да бъдат изпълнени с конфузия или забавени, а болният има слаба памет и не е в състояние да упражнява способността си да разсъждават логично. Един от най-необичайните симптоми при двата вида разстройства е изкривената представа за собственото си тяло. Макар че тази представа обикновено се свързва с тежката анорексия, тя се среща по-често при булимията. Изследванията показват че булимиците най-често надценяват собственото си телесно тегло; съществува голяма разлика между това как те биха желали да изглеждат и между тяхното мнение за външния им вид между хората с булимия и между хората без разстройства от този род. Когато гледат снимки на храна хората с булимия обикновено описват тялото си по-голямо, отколкото е в действителност.
Кой поставя диагнозата?
Първата крачка е признанието пред себе си, че е налице разстройство, свързано с храненето. Често болните могат да бъдат придумани от родителите или от някой друг да отидат на лекар. Ако болният отрича, че има проблем и се съпротивлява, препоръчително е при разговора с лекаря да присъстват и приятелите, които ще дадат допълнителна информация за начините на приемане на храната от болния и да помогнат за неутрализацията на съпротивата или отричането от страна на болния. За съжаление, и родителите, и болният много тежко си признават, че има проблем. Например затова, защото храната е важна част от отношенията между майката и детето, хранителното разстройство може да изглежда като огромна родителска грешка. От изключително значение е да бъдат превъзмогнати всички емоции и да бъде уведомен лекарят за всяка съмнителна загуба на телесно тегло или проблеми в поведението, свързани с приемането на храна.
Диагностициране на булимията

Лекарят би могъл да постави диагноза булимия, ако са наличе най-малко 2 (два) булимични епизода седмично в продължение на 3 (три) месеца. Въз основа на останалите симптоми и на историята на заболяването лекарят би категоризирал болния като (1) лице, което само предизвиква повръщане или взема лекарства за изхвърляне на храната или за обезводняване или (2) лице, което гладува или прекалява с тренировките.
Диагностициране на анорексията и нейните компликации (усложнения)
Обикновено след преглед на физическите симптоми личната история на заболяването бързо се потвърждава диагнозата “анорексия”.
Стандартните критерии за диагностициране на анорексията са:
отказът на пациента да задържи нормалното за неговата възраст и ръст тегло;
силен страх от напълняване, независимо че е с недостатъчно тегло;
изкривена представа за тялото си, която намалява увереността му в себе си; отрицание на сериозността на отслабването и изгладняването;

при жените – липса на менструация най-малко три месеца.
Лекарят тогава категоризира анорексията или като рестриктивна (само строги диети) или анорексиая и булимия (преяждане и преднамерено връщане на поетата храна).
Тъй като разстройството е рядко при лицата от мъжки пол, лекарите не са нащрек с мъжете пациенти, дори когато при тях са налице класическите симптоми на анорексията.

Трябва да бъдат изключени останалите медицински нарушения, които биха могли да предизвикат анорексията, нключително хроничната умора, хипертироидизма, Адисоновата болест, рака, туберкулозата, анемията и (?). Във всички случаи трябва да се направят комплексни изследвания на кръвта, анализи за дисбаланса на електролитите и на нивото на белтъчините, електрокардиограма и рентгенограма н гръдния кош, изследвания на щитовидната жлеза, черния дроб и бъбреците.
Ниските нива на калий сочат, че нарушението вероятно е съпътствано от синдрома на преяждането и преднамереното повръщане на големите количества храна. В зависимост от сериозността на анорексията, необходими са и други изследвания, като такива за плътността на костите или други видове рентгенови снимки.

Как се лекуват разстройствата, свързани с храненето?

Първата трудност при лекуването на тези нарушения е честата съпротива на пациента, който вярва, че хилавостта е нормална, дори привлекателна, или вярата на булимичния пациент, че повръщането е единственият начин да възпрепятства затлъстяването. Нещо по-лошо – поощрението (подстрекаването към ) за анорексията воже да дойде от страна на приятелите, на които се завижда за това, че са слаби, или от треньорите или учителите по танци, които поощряват отслабването.

Много е важно да бъде информиран пациентът, както и близките му приятели и роднини за сериозните последици от това състояние и за това колко е важно да се започне с лечението. Пациентите могат да се откажат от програмата, ако имат нереални очаквания, че ще се "излекуват” само по терапевтичен път. Преди да се започне програмата на лечение трябва да им се обясни, че процесът на лечение не е лесен и изисква цялостна ангажираност и на пациента, и на семейството му. За да се овладеят всички тежки нарушения, необходимо е да се опитат няколко терапевтични метода.
Рецидивите на болестта са обичайно явление, но това не бива да е повод за отчаяние.
Булимията се лекува най-добре с комбинация от антидепресанти и психотерапия. Изходът при булимията обикновено е по-благоприятен отколкото при анорексията; дори след възстановяването си жените с анорексия често запазват изкривена картина за тялото си. Междувременно, дългосрочните изследвания сочат взстановяване при болшинството от хората, които се лекуват от анорексия.
Начално лечение
Умерените до тежко болни анорексични пациенти се хоспитализират за начално лечение, особено ако загубата на телесно тегло продължава и след амбулаторно лечение, ако теглото е с 30% под минималното тегло за поддържане на здравето в норма, ако се стигне до нарушения в сърдечния ритъм, при тежка депресия или суицидно поведение или в случаите на големи загуби на калий или прекалено ниско кръвно налягане. Специалистите препоръчват 10 до 12 седмици за пълно възстановяване. Пациентите с булимия рядко биват хоспитализирани, освен ако цикличното поглъщане на храна и на предизвикано повръщане не е довел до анорексия. Леченията са необходими за “откачване” от преднамереното изхвърляне на храната или при по-тежка депресия.

Възстановяване на теглото
Освен директното лечение на всеки един сериозен проблем, целта на терапията за анорексични пациенти е увеличаването на теглото. Теглото, което трябва да бъде достигнато се определя само от лекаря. Пациентите с ярко изразено недохранване трябва да започнат с 1500 калории дневно, за да намалят възможността от възникване на болки в стомаха или на психическа напрегнатост, задържане на течности или промени в сърдечния ритъм. Анорексичните пациенти често имат ускорен метаболизъм и е необходимо да поемат повече калории, за да увеличат теглото си. Към края на терапията храната трябва да съдържа 3500 или повече калории дневно. Заместителите на храната обикновено не се препоръчват, защото пациентът трябва колкото се може по-скоро да започне да се храни отново нормално. Интравенозното хранене рядко е необходимо или препоръчително, освен в случаите, когато съществува заплаха за живота. Подобни инвазивни мерки за хранене не бива никога да се ползват като начин за наказание по време на лечението на нарушенията. Изследванията показват, че строгите диети водят до привикване на метаболизма към недохранване, така че някои от пациентите имат трудности при увеличаването на телесното тегло дори когато се хранят нормално.
Тренировки

При хората с анорексия прекалените тренировки често са компонента от общото разстройство. По време на програмата за възстановяване контролираните упражнения могат да се използват и като награда за развитието на добри хранителни навици и като начин да се намали неврозата, засягаща стомаха и червата. Упражнения не бива да се правят при тежки медицински проблеми и ако пациентът не е увеличил до значителна степен телесното си тегло.