КОГА ОГЛЕДАЛОТО СЕ ПРЕВРЪЩА В НАЙ-ГОЛЯМ ВРАГ

Около 5 % от девойките в пуберитета се хвърлят в авантюрата, наречена гладуване


"15-годишната Снежана при ръст 162 сантиметра тежеше 24 килограма. Трудно ми е да опиша как изглеждаше. Може би най-удачно е сравнението с гладуващите деца в Етиопия или с концлагеристите.” Снежана е само една от многобройните пациентки, мотивирали невропсихиатъра д-р Даница Видич, която повече от две десетиления се занимава с проблемите при храненето да издаде книгата си “Как да помогнем на младите в нещастието”.
Макар че желанието да бъдат красиви и стройни е “запазена марка” на тинийджърската възраст, трудовете по епидемиология показватн, че около 5 % от девойките “прекаляват” в желанието си да бъдат такива и се захващат с авантюрата, наречена гладуване, от която има опасност да поемат по криволичещите и опасни пътеки на анорексията и булимията. Опитът на лекарите, работещи с такива пациентки, показва, че в 85% от случаите нарушенията започват при момичетата на възраст 10-20 години. Също така данните сочат, че 40 % от девойките с булимия преди това са боледували от анорексия.

На плодов сок

Какво може да доведе до нарушения в храненето? "Всичко, което води до нарушаване на нестабилното психическо равновесие на младото момиче", отговаря д-р Даница Видич. "Понякога това са събития, които оказват влияние върху цялото семейство, например тежка болест или смърт на родител – но поводът може да бъде и далеч по-безобиден."

Кога гладуването преминава в анорексия е онзи въпрос, който вероятно занима повечето родители на подрастващ.

"Редовният симптом, който се появява при лицата с анорексия, е нарушението във възприемането на външността си, на своето тяло – девойката може да се изживява като “дебела, тлъста, с отвратително тяло”. Колкото повече губи от телесното си тегло, толкова по-нереална става картината, която вижда в огледалото момичето, и толкова е по-изразен страхът от напълняване. В разгърнатия си, развит вид на болестта, всяко късче храна изглежда прекалено голямо. Често девойчето кара по три дни само на плодов сок. Цялата й дневна активност е организирана така, че максимално да отслабне – способна е да изминава по 10 и повече километра пеша, да тренира и да върши тежката домакинска работа, да учи, разхождайки се из стаята, да пише изправена домашните си...
Мозъкът й се превръща в калкулатор, който постоянно изчислява калории и тяхното изразходване при извършването на различните дейности. С една дума, когато храната не се изживява като нещо, което е необходимо и носи удоволствие, а на нея се гледа като на най-голям неприятел, когато се появи страхът от храната, а гладуването дава усещане за сила на духа, има големи основания да се смята, че диетата е преминала в анорексия” – смята д-р Видич.
- Каква е най-честата причина, която изтъкват девойките като причина за своето гладуване, д-р Видич?

- Преди всичко, искат да изглеждат добре, а на техен език това означава – “да са слаби”. Чак след по-дълга психотерапия на повърхността изплуват някои други мотиви, като например, страх от това, че порастват, или нуждата да се преборят за повече внимание в семейството”.

Начало на лечението

От медицинска гледна точка, интересен е фактът, че при това нарушение на храненето апетитът се запазва до последните стадии на болестта. Обаче двойката отказва да яде, въпреки че изпитва глад, защото се срахува да не надебелее, да не качи килограми.
Съпротивата е много силна дори когато става дума за качване на теглото до идеалните за възрастта, структурата и ръста норма.
Девойката се мери на кантарчето по няколко пъти на ден и преживява като катастрофа незначителното увеличаване на теглото.
И никога не е доволна от килограмите си – ако първото й решение е било да стане 48 кг, после то бива зачеркнато и се поставя целта достигане на тегло 45 кг, а после 43, че и 40 кг.

Дагнозата анорексия се поставя когато теглото спадне под 20 % от теглото, което би следвало да има момичето с нейния ръст и на нейната възраст.

"Поведението на болното девойче при приемането храната също е симптоматично – казва д.р Видич. - Преди сядането на масата обикновено има разправии и свади, твърденията са, че храната е или безвкусна, или пресолена, или много мазна, или хлябът не е нарязан както трябва. Всеки момент на невнимание се използва за скриване на храната, която ще бъде изхвърлена. Обедите траят понякога по час-два, а междувременно храната бива наситнена на парчета, които биват местени по чинията.
С напредването на болестта, девойчето все повече започва да се изолира от обществото, престава да се интересува от приятелите си и съучениците, страни от местата, където се събират, околните стават все по-досадни. Понякога престава да отговаря на телефонни повиквания, предпочита сама да отива до училището, в междучасието също страни от другите. Девойчето, което преди това е било “добро и послушно дете”, става нервозно, плачливо и свадливо.
Родителите са загрижени, уплашени, започват да се чудят какво да правят. Прилаганите от тях средства като разубеждаване и караници дават обратен резултат, а всички доводи, че девойката е мършава и няма нужда от никакви диети, не дават никакъв ефект, защото
ДЕВОЙКАТА НЕ ВИЖДА СЕБЕ СИ В ОГЛЕДАЛОТО ПО СЪЩИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО Я ВИЖДАТ ХОРАТА ОТСТРАНИ. Едва когато проумее, че това, което прави, не е добре за нея, и осъзнае, че е станала по-нещастна и самотна, отколкото е била преди началото на гладуването си, когато сама осъзнае болката и страданието, което причинява на родителите си и на другите хора, които я обичат, и усети непоносимо чувство за вина, тогава ще започне да мисли, че е редно да вземе мерки и да отиде да се консултира със съответния специалист - психолог или лекар.
К. Джорджевич