Анорексия и булимия.

По данни на западните психиатри разстройства на хранителните навици (наричат ги и поведение при хранене) страдат 4% от жените на възраст от 14 до 20 години. При мъжете тези разстройства се срещат значително по-рядко.

По време на пубертета често се отбелязва повишено внимание към външността си, както и към мнението на околните към нея. Голямо значение имат приетите от обществото стандарти за красива външност - а те са крехка и грациозна фигура.
Няма нищо лошо девойките да внимават за линията си,,
ако това не излиза извън рамките на нормата.
Но понякога само някакво незначително напълняване или това, че лицето е по-кръгло или скулесто стават причина за болезнено отношение на девойките към този въображаем и съществуващ само в техните представи "дефект":
настроението им пада, те живеят под пресата на усещането, че всички наоколо забелязват тази тяхна "грозота" и "несъвършенство", момичетата започват да си мислят, че всички наоколо им се присмиват, че се споглеждат именно защото забелязват тяхната "грозота", "пълнота".
Всичко това е признак, че започва да се формира така нареченият дисморфофобичен синдром:
болезненото изживяването на въображаемия "физически недостатък".
Тогава започва трескавото търсене на начини за отслабване и болезнената борба за сваляне на килограми може да придобива различни форме.

Пропускам историята на едно момиче, което се докарва до ръба, но накратко:
всичко започва, когато девойката (на 16 г.) е отхвърлена в дискотеката от харесвано от нея момче, което й казва, че е дебела.
По метода на постепенното изключване на храни и на ограничаване на количествата на нискокалоричните и на активните спортни занимания, девойчето стига до 300 калории дневна , а теглото спада 20% под нормалното за нейната възраст и физиологични дадености.
Появяват се признаци на изтощение: жълтеникава кожа, чупещи се нокти, започват да отичат ставите, цъфтеж на косата и т. н.
Но когато приятелите и родителите й започват да се притесняват и я съветват да отиде на лекар, защото е много отслабнала, момичето категорично отказва. В един момент обаче просто викат лекар, който незабавно я настанява в болница, където момичето започва да се лекува от нервна анорексия.

Историята за булимията я спестявам. Съпътствана е от пристъпи на див глад, преяждане и повръжане. Цикълът е: диета - преяждане, повръщане. Трябва да се отбележи, че момичето, за което се разказва смята, че е намерило идеалния компромис между неспособността си да контролира апетита си и желанието си да контролира теглото си.
Останалото е ясно: болести на стомаха, кариеси и т. н.
Последното кара девойката да отиде на лекар и да му разкаже за това. Следва болнично лечение.

Анорексия

Специалистите поставят тази диагноза, когато става дума за тегло поне 15 % под нормата. В стремежа за сваляне на килограми, хората с този проблем непрекъснато се стремят към изразходване на енергията не само чрез усилено спортуване, но и упорита ограничаване на количествата приемана храна.
За да избегнат конфликтите с родителите си заради недохранването си, хората, които са на път да станат пациенти, създават видимост за нормално хранене, например незабелязано крият, а после изхвърлят "изядената" храна.
Някои използват за отслабването различни пикочогонни и слабителни препарати, предизвикват повръщане, прилагат различни хранителни добавки.
Трайното и активно ограничаване на храната води до значително падане на теглото, дистрофия на най-важните жизнани органи, соматоендокринни разстройства, кахексия, а и до - ясно какво.

Следва дълъг списък: олигоменорея, аменорея, анемия и т. н.
Притеснените родители, които не разбират какво става с техните деца, често викат терапевти и гинеколози, и тъй като децата често крият истинските причини за гладуването, а вторичните сомати-ендокринни разстройства са много ярко изразени, възможно е да се стигне до диагностични грешки.

Докато в тези случаи е необходимо незабавно да се намеси специалист психиатър. Колкото по-рано стане това, толково повече са шансовете за предотвратяването на осложненията, някои от които са необратими.

Булимия

Може да е съпътстваща, да възникне заедно с анорексията, но може да възникне и самостоятелно. Характерно е контролирането на теглото, редовното прибягване до диети - и поне 2 пъти седмично преяждане с огромни количества висококалорична храна, чийто вкус не усещат, а после започват мерките за "връщането" на храната.
Приятелите и роднините могат да не знаят, че близкият им човек страда от това разстройство, защото "пируването" се извършва в самота.
За разлика от анорексията, при това състояние загубата на тегло не върви с такива бързи темпове, теглото може да бъде малко под или малко над нормата, но соматичното състояние се влошава. Следва списък на последиците: възпаление на лигавицата, кариеси, хипогликимия, обезводняване и т. н., все изменения, които съпътстват и нервната анорексия.

Разстройствата на хранителното поведение ясно илюстрират връзката между психичното и физическото здраве. Възникващите при нервната анорексия изтощение на организма и снижаване на имунитета спомагат за развитието на инфекциозни болести (туберкулоза, пневмония), които от своя страна могат да доведат до непоправимото. Затова е много, много важно максимално бързо да се вземат мерки за лечението.

Инициативата трябва да се поеме от близките, защото самите потърпевши рядко имат достатъчно разум, кураж или чувство за самосъхранение, за да отидат сами на лекар, като често изчакват докато се стигне до по-сериозните усложнения.

Ако подрастващите без видима причина започват да се отказват от храненето, ако са прекалено активни и забележимо отслабнат, родителите са длъжни навреме да обърнат внимание на това и да организират прецизно и кмалифицирано соматично и психиатрично /консултация с психолог/ изследване за децата си.

Разстройствата на хранителните навици /поведение/ изискват задължителна консултация с психолог и специалист психиатър. Колкото по-рано бъдат взети мерки, толкова по-големи са шансовете за успех и за пълно оздравяване.