вола, радвам се, че си тук!

В България наистина всеки се спасява поединично, а и повечето девойки не осъзнават какво са си докарали. Имах една приятелка, която в 8-ми клас си докара анорексия, но съобщаваше съвсем спокойно как няма мензис, че повръща след ядене и т.н. Единствено я притесняваше това, че и е увиснал бюста. Последните 7 години тя яде само домати и страда от белтъчна недостатъчност (изразходване на "стационарните" белтъчини в организма, които не биха могли да бъдат възстановени).
Та така..
Просто човек смята, че да осталбваш задължително действа добре на здравето. Което не е никак вярно. Особено ако не се отслабва нормално.
Не съм чувала да има някакви центрове, които да помагат на такива момичета. Но знаеш ли кое е най-страшното? Това, че доста момичета с гордост казват :"Аз имам анорексия!" или "Аз искам да хвана анорексия", сякаш по този начин ще впечатлят, ще привлекат вниманието и това наистина означава, че ще са слаби.
Ей това, мамка му, е отвратително!

Lo unico que tengo de veras es mi sonrisa.