Ох, направо ме натъжи, феичке - тя красотата много жертви и лишения струвала. А храната била отрова, малии...
Явно четеш и това, което ти се пише тука с помощта на някаквъ вълшебно огледалце: ям всичко, което много ми се поиска, когато съм гладна.
За мъжете не знам, ама имам чувството, че освен килограмите гледат и други неща, адски са тъпи тия мъже... Вместо да се възхищават само на килограмите и сантиметрите на жените, искат да са весели, усмихнати, че и умни. Много, много несъвършени същества са тва мъжете, за разлика от някои съвършени вълшебни същества, които си прекарват живота пред огледалото и върху кантарчето името на красотата...
Що се отнася до готините плодове, ами ти си намерила разковничето , за какво са ти мъже, като можеш да минеш на ядене на праскови?


Спирам дотук, време е да се заема с приготвянето на вкусна отрова.