Извинявам се за емоционалния изблик в заглавието, но искам да попитам колко от далите мнение по темата, от желаещите да почнат от утре гладуване, са наясно какво правят?!?!?
Марина - при 172 и 60 кг, дори при най строгите формули за изчисляване на теглото *ръст в сантиметри - 110*, ти пак се водиш с поднормено тегло?!?.
Шоколадче и scubadive_t7, при вашите съответно 168/66 и 163/59 сте в границите на абсолютно нормалните.
Единствено бих могла да разбера защо 3Д би поискал/а да се подложи на гладуване... макар че аз лично съм 153/77 и не бих си причинила нещо подобно по простата причина, че а) съм наясно със здравословните рискове от подомни екстремитети; б) харесвам и приемам тялото си.
Колко от вас са наясно, че са на границата на психическия дисбаланс? Защото не мисля, че нещо би могло да ме убеди, че е нормално при ръст над 170 и тегло около 60 кг да мислиш че си дебел/а?!?! Да не говорим, че самоцелното гладуване, без лекарски контрол, за повече от 3 дена е опасно за живота!!! За да не решите, че си приказвам празни приказки, малко медицински факти:
1) в първите три дена от гладуването тялото си изчерпва тази част от енергийните си ресурси, които най лесно се разграждат - въглехидратите, т.е. глюкагена.
2) във втората фаза, след третия ден, почват да се разграждат останалите енергийни източници - белтъци и мазнини. На всички ви тук целта е да се стигне до разграждане на мазнините. Обаче, изненада: колко от вас си спомнят ученото по биология? а именно, че мазнините, поради по стабилните химически връзки в молекулата си, се разграждат много по трудно от белтъците? Така че при гладуване тялото почва да разгражда първо белтъците *някой да се е замислял от какво точно е изградено сърцето му?* и чак тогава мазнините.
3) в третата фаза, след като тялото е разградило всички налични мазнини, то започва със самоизяждането си - т. нар. гладна смърт. Тъй като след първите три дена чувството за глад се притъпява, не може да се усети своевремно моментът, в който тялото от гладуване преминава към гладна смърт.
Да не говорим за страничните ефекти като анемия, авитаминоза, липса на микроелементи и минерали и куп други здравословни поражени, включително и психическите, към които причислявам не само т. нар. "лечебни кризи", а и например чувството за вина, което се появява в много хора след гладуване, ако приемат в себе си храна.
За да не каже някой, че говоря наизуст: гладувала съм месец под лекарски контрол. Което в никой случай не ми спести нито т. нар. "лечебни кризи" - рязко падане на жизнените показатели, свързано с изменение в сърдечната дейност, понякога придружавани и с нервни кризи; нито ми спести чувстото за вина, когато почнах да се захранвам и тичането до тоалетната и бъркането в гърлото, за да повърнеш; нито ми спести месеците терапия след това докато успея да си нормализирам пак храненето и да започна да приемам себе си и тялото си. Разбира се, трябва да призная, че гладуването далеч не винаги и не на всеки се отразява така, но мисълта ми е: аз гладувах под надзор и въпреки всичко гладуването ми нанесе много повече вреди отколкото ползи; човек трябва да е по лабилен психически, за да му се отрази толкова негативно, но никой не може да ме убеди, че човек който при 60 кг тегло на 172 ръст например, е готов да гладува, е със стабилна психика. Така че, извинявам се за бурната реакция, но не съм съгласна да чета как група ентусисти, дали от незнание или от неопит, тръгват да правят нещо, което сериозно може да наруши здравословното им състояние, без дори да се опитам да ги предупредя за възможните опасности. Да не говорим, че с малко повече усилия *спорт* и по умерено ядене, излишните килограми *ако само това е проблема и не са налице хранителни разстройства* се свалят безпроблемно

...и пак при тебе ке дойдам; жена ке уморам, дечиня ке гледам, вечно твоя ке бидам

Редактирано от Aлykapд на 21.06.04 02:51.