Лошо. Съчувствам ти. Но звучиш наистина зле, и от собствен опит знам колко точно е зле и колко черно е всичко.
Нагласата "всичко или нищо" ми е много позната, стари приятелки сме си от години; все се опитвам да я изхвърля, но тя е досадна гостенка и не си тръгва. Тааа... Един съвет - когато нещата се повтарят отново и отново и искаш да се отървеш от целия цикъл, трябва да промениш поне една стъпка, това е очевидно, и... Тъй като тъпченето е предизвикано от липсата на храна, спри да се опитваш да гладуваш. Засега поне. Знам колко е трудно (понеже аз в момента се боря с онова малко гласче което ми казва "Ами ако само днес не ядеш, а от утре започнеш пак да се храниш по малко... какво толкова, поне един ден... айде беее... Ами ако една седмица изкараш на кафе и чай..." - и т.н.), обаче това е най-най-най-добрият съвет, който мога да ти дам. Тялото се съпротивлява, повярвай ми - щото аз започнах горе-долу като теб, преди... колко, пет, шест години? И все си мислех, че - аа, няколко дни, максимум няколко седмици, докато си върна волята. Но не би, понеже не става въпрос единствено за воля. Тялото не е просто моден аксесоар, то се опитва с всички сили да оцелее, т.е. да си набави храна. И така както си мислех "ей сегичка ще успея" минаха тия години, вярно, имаше малко разнообразие в отношението и поведението ми спрямо храната, но основата си е същата. Едва ли искаш в един момент да си спомниш, че, баси, преди две години се измъчвах по същия начин, докога така? Затова - недей да гладуваш, поне засега; постепенно спри да ядеш това, което не искаш, а не всичко наведнъж.
Мм, друго. "shte mi se da imah volqta da stana anoreksichka, nai malkoto ei taka da se probvam da vidq do kude moga da stigna
tova mi e edna takava gudelichkashta ideq, da vidq do kude moga da se dokaram
do takava stepen sum si oprotivqla sama na sebe si, che iskam da se unishtoja
i posle da pochna otnachalo " - ако все още нямаш хранително разстройство си на път, да знаеш. Много, много, много те моля, недей да свързваш всичко в живота с храната и тялото ти; недей да оценяваш всяко преживяване, всяко парченце от света с тези мерки. Защото виждам, че го правиш сега - спри, ако още можеш. Ако не - добре дошла в ада, защото е ад; и да си анорексичка не е воля, а страх. И да имаш хранително разстройство не означава да можеш да си избереш - понеже аз много добре разбирам желанието да имаш анорексия, така де, след като съм прецакана, нека поне да се стопя - обаче не действа така. Анорексия и булимия и емоционално хранене и постоянно тъпчене и каквото още се сетиш идват и си отиват на периоди, ей така, и няма начин да го контролираш.
Та моят съвет най-основно е: първо започни да се храниш нормално, после изключи каквото ти се вижда излишно, но, по дяволите, има и други неща в живота, остави това като нещо по-странично и се радвай на останалото, ок?
А желанието за самонараняване е съвсем отделна и също така обширна тема. Звучи ми сякаш с теб много си приличаме и ми е кофти да го кажа, защото знам каква развалина съм аз. Бягяй от тези неща, докато можеш.
(Ах, един съвсем страничен съвет - по повод тестените храни. Не знам дали знаеш, но белтъчините се разграждат по-бавно от въглехидратите; кисело мляко би могло да е по-добре за теб от ябълка за закуска, щом се тъпчеш с въглехидрати, защото няма да огладнееш така бързо и няма да играе на въже кръвната ти захар, поне така мисля - някой да ме поправи, ако греша.)