И аз да кажа - като малко по-отблизо запозната с проблема, да не се обиждат останалите пишещи тук, но хранителните разстройства са обект на невероятно много... хм, заблуди, за да използвам по-мека дума.
Първо - възможно е, противно на разпространеното мнение, да имаш анорексия и при нормално, че и при наднормено тегло. Нали отнякъде се започва? И е твърде голяма грешка някой да отрича проблема - ако го има - само защото въпросното лице не прилича на скелет. Мога да обясня защо, но не е в това въпроса.
Второ - анорексията не е проблем, чиито корени са в загубата на тегло и неадекватното хранене; това са само симптоми.
Трето - вече лично за теб. Има ли проблем, който да отричаш, или отричаш, защото проблем не съществува? Този въпрос може да бъде преведен като: можеш ли да се храниш нормално? И не става въпрос само за физически. Да те заболява стомахът би могло да е нормална реакция, ако си свикнала да се храниш по съвсем малко и ядеш повече; и когато решиш да започнеш да ядеш повече ще изисква известни усилия това да се промени, но е поправимо. Въпросът е би ли могла да се накараш психически да приемеш тази повече храна, ако решиш, поради каквито и да било причини? Или храна различна от обикновената, с която се храниш? Друго - какви са причините да искаш да отслабнеш? И още по-друго - свързано ли е това с емоционалното ти състояние, т.е. използваш ли отслабването и ограничаването на храната като средство да контролираш емоциите си?
Общо взето така като се замислиш можеш да разбереш наистина ли имаш проблем или не. Ако правиш всичко само заради отслабването и когато харесаш тялото си можеш да спреш, ако можеш да спреш и сега, въпреки че не харесваш тялото си, за известно време, без това да предизвика сериозен... емоционален дискомфорт, всичко ти е ок.
От друга страна, ако използваш това като метод да се справиш със ситуации и усещания, които са ти неприятни и не можеш да контролираш, имаш голям проблем. Това е анорексията, и причината анорексичките да не могат да спрат е не че теглото им е паднало опасно под нормата, а това, че причината за падането на теглото, т.е. това което те контролират по този начин, няма нищо общо с тялото им, и съответно не изчезва със стопяването на мазнините.
Те това е. Извинявам се за дългото писание. Ако имаш още въпроси - питай, ако имам отговорите - ще ги дам; ако не - ще си призная без бой