Рибата е ценен хранителен продукт, който за съжаление се консумира твърде ограничено от българското население. Приемът на риба и рибни консерви в България от години е 9-10 г. средно дневно на лице, което представлява по-малко от две рибни ястия месечно.
Препоръката за консумация на риба и рибни продукти възлиза на 30-40 г. дневно или поне на едно рибно ястие седмично.
Счита се, че увеличената консумация на риба има предпазен ефект по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Отдавна известен факт е, че ескимосите и японците, които се хранят предимно с рибни продукти (респ. 400 г и 250 г дневно средно на лице) страдат много по-рядко от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с народи, които традиционно имат ниска консумация на риба.
Рибата е източник на пълноценни белтъци, които не се различават от белтъците на месото на топлокръвните животни. Поради значително по-ниското съдържание на съединителна тъкан, белтъците на рибата по-лесно се смилат в стомашно-чревния тракт и по-бързо се усвояват, което я прави подходяща храна както за растящия организъм, така и за възрастните хора.

Количеството на мазнините в рибата варира в доста широки граници (0.5-20%) и зависи от вида, възрастта и сезона на улов. Според количеството мазнина рибите се разделят на три групи:
- постни - съдържащи до 5% мазнини (мерлуза, треска, толстолоб, хек, бяла риба, калкан, кефал, лефер, попчета, сафрид, пъстърва);
- полутлъсти - съдържащи 5-10% мазнини (шаран, акула, нототен);
- тлъсти - с мазнини над 10% (сардина, копърка, херинга, скумрия, тон, паламуд, лакерда, сьомга).

Мазнините в рибата са равномерно разпределени в мускулната тъкан и са представено предимно от биологично ценните полиненаситени мастни киселини от семейство омега-3. Счита се, че основната заслуга за намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания при увеличена консумация на риба е именно на тези мастни киселини. Образуваните от рибните мазнини простагландини (вещества с хормоноподобно действие) в организма имат свойството да разширяват кръвоносните съдове и да намаляват слепването на тромбоцитите, което обяснява и защитния им ефект по отношение на сърдечно-съдовите заболявания.

Рибата е богат източник на минерални вещества. По съдържание на калций и фосфор се нарежда след млякото и млечните произведения преди месото. Особено в морските риби е значително и количеството на йод и флуор, докато продуктите със земен произход са сравнително бедни на тези микроелементи. Рибата може да обогати съществено нашата храна с йод и флуор, което е от значение за профилактиката, съответно на йод дефицитните състояния (гуша) и зъбния кариес. Рибата съдържа и важни за организма витамини - А, Д, Е, В1, В2, В6, В12, ниацин.