Аз съм много съгласна с теб, но ти наистина представяш нещата доста опростено. И аз също ще спомена дрехите - майната им на списанията, това са картинки някакви (аз не бих могла дори да си простя парите, похарчени за такава глупост, т.е. не съм много наясно какви точно са тези картинки, ноо... все едно); обаче отиди в магазина. При дрехите. Аргх.
Дънките. Кошмар.
Не знам за вас как е, обаче аз съм от по-високите. И. Да оставим факта, че съм с тегло под нормата, достатъчно, както се оказва, мускули, и не мога да вляза в най-малките номера, аз и не държа особено. Обаче. Нека да си изплача мъката - няма дънки, които да ми стават. Ако са ми по краката (не тесни - просто, нормални) - копчетата остават на много сантиметри разстояние. Ако мога да си закопчея (най-големият проблем идва, естествено, при копчето на нивото на костите на таза) - висят ми на задника. Еее. Как да не си помисли човек, че нещо не му е наред? Сериозно говоря, никога не съм имала панталон, който да ми става нормално.
Някой да знае къде се продават ластични дънки?

Аа, и още нещо. Хубаво е да се образоват т. нар. момиченца; но добре е някой да светне и момченцата за тези неща. Щото, заслушайте се какво си говорят. Всички знаят, че е хубавата жена е кльощавата жена и никой не я пита дали е закусвала тази сутрин (т.е. да е естествено такава) или тези звуци като от развален водопровод идват от празния и стомах. И за едно 14-годишно лайненце от мъжки пол, което всячески се старае да докаже не само че не е обратен, ами и че е много харесван от 14-годишните лайненца от женски пол, ще рече - приятелката му да е от тия кльощавите, един вид украса, гледай какво си забих аз съм голям мъж *биене в гърдите*. А всяко момиче иска да го харесват, за да може пък да се докаже като жена, и съответно се превръща в едно от тия лайненца дето се събират с приятелките и обсъждат колко е надебеляла еди-коя си, понеже доста глад е изтърпяла и иска да си изживее еуфорията и "аз съм по-добра от теб"-то.
Модата е отвратителна не сама по себе си, а защото прави децата отвратителни. Честно, надявам се никой да не ме нападне за грубостите, обаче като ги слушам как си говорят в автобуса ми иде да извивам вратове. Хи-хи-хи и кис-кис-кис и глей таа ква е и т.н., да не продължавам.

Та мисълта ми е, че не е толкова просто, колкото го представяш. Едно е да се обичаш пред огледалото. Обаче малките хора, тези, които тепърва намират себе си, как да си кажат "аз съм ценна заради това, което съм", когато все още не знаят какво са, когато все още изграждат и утвърждават своята си личност, и когато всички наоколо са като гореописаните?