Еее звучи оптимистично - значи има начин да се успее!
Може би моя песимизъм дойде от седмицата преди Великден, когато аз хапвах само месо, салата и яйца, мъжа ми реши да прави строг пост /та му правих постни супи или разни измислици като манджа/, родителите ми бяха ангажирани с отглеждането на внучката им /еее, не е моето дете да уточня/, но иначе не бяха на никаква диета ...та като ми се стовари да готвиш /приготвяш/ 3 различни неща.....ооо не ми се иска да си припомням!
Че и след това се накупиха козунацииии, пресни млека и тем подобни вкуснотиийки!
Да не говорим, че слава богу ходим и на работа!
Но ако наистина мотивацията ни е ценна, то тогава няма начин да не се справим!