|
|
| Тема |
 Сигналите на тялото. Регулацията |
|
| Автор | Tиkвa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.04.04 01:37 |
|
|
|
Темата на no_bs за "количествата храна" ме накара да се замисля за някои неща относно комуникацията ни със собственото ни тяло - трябва ли да се храним с калкулатори и везни в ръка, по формули и всъщност каква е гаранцията, че така правим нещо. Ако има енергиен дисбаланс не би ли трябвало тялото да ни сигнализира по някакъв начин, че има нужда от храна, а именно - да изпитваме глад? Установила съм, че мога цял ден да не ям почти нищо, без да огладнея. И то не на психическа основа, не в някаква екстремна ситуация, не заради интензивен спорт(да, спортът подтиска апетита, поне при мен със сигурност).
Вече 2 месеца и половина се мъча да отслабна поне мъничко (1см поне, 1кг), като ограничавам храната до 1200-1400 калории на ден и спортувам поне 40минути кардио + вдигане на тежести, без никакъв ефект и непрекъснато ме тормози въпросът - защо не отслабвам. Какъв всъщост е проблемът, който трябва да разреша. Никой не можа да ми даде смислен отговор.
Но ето какво научих днес от един приятел, много добър специалист биолог:
1. Тялото се саморегулира много точно, като този механизъм се е развивал дълго време и съответно почти не може да се промени. Това ще рече, че например при мен, ако винаги съм била 65кг, то 65кг е нормалното и тялото ми се стреми да запази това тегло с цената на всичко.
2. Енергията, която всъшност един човек изразходва, съвсем не винаги е дори близо до определената от разните формули (винаги някъде около 2000 ккал). Оказва се, че тялото може да не превърне всичката храна в енергия (АТФ и после евентуално в мазнини), ако няма нужда. Колко се оползотворява и колко се изхвърля от организма също е въпрос на индивидуална регулация. Затова, ако аз ям обикновено по 2000 ккал на ден и да надебелявам, не значи че всъщност изгарям всичките 2000 ккал. Нищо чудно организмът ми да може да изхвърля по около 600 ккал и да гори само около 1400, например. Тогава 1400 ккал са напълно достатъчни на тялото да осигури необходимата енергия и така не се получава енергиен дисбаланс.
Това всъщност обяснява донякъде и въпроса ми за глада. Явно на тялото ми са необходими около 1200 ккал на ден, че може и по-малко. И единственият начин да разбера дали се е получил енергиен дисбаланс е чрез чувството на глад. Тук вече проблемът е да разграничим психическия глад (т.е. апетита) от истинския. Вие можете ли да направите разликата и как?
| |
| |
| 
|
|
