Упражняването на контрол е от съществено значение, когато искаш да се справиш с преяждането.Лично аз не можех да контролирам своите свински преяждания, едно поради емоции, второ поради несигурност, притеснения.При мен не веше само яденето.Ето как губенето на контрол в други ситуаций, водеше до губене на същия контрол в храненето.За себе си го обясних, че е дошло от детсвото и с годините, поради увеличилия се натиск върху мен, неспособността да упражнявам контрол бе придобил огромни размери.
В работата си вечно се опитвах да контролирам нещата.Изкарвам пари, значи успявам по някакъв начин, но за какво точно говоря : когато захапех , че трябва да се справя с нещо аз прекалявах в усилията, си точно както прекалявах със яденето. Когато се вторачех в детето, че нещо не му е наред, аз прекалявах с това вторачване, точно както прекалявах с яденето пред телевизора.Когато влезнех в супермаркета, аз прекалявах с пазаруването, по същия начин както прекалявах с пиенето на кока-кола.Когато се тревожех за нещо , прекалявах в притесненията си както можех да прекаля с яденето на карловска луканка.
От записките, които си водех дълго време, открих всичките тия подробности. Като, че ли целият ми живот приличаше на натъпкването ми вечерно време.Не притежавах умението да сложа кряй навреме, не упражнявах контрол, но най-лошото бе , че се заблуждавах, как държа всичко под контрол.Оказа се , че преди да се справя с яденето , трябваше да се справя с куп други неща.Пак за шоколада: Купувах си един шоколад и го налапвах набързо. Продължавах да вървя по улицата и си купувах друг, който вече ядях по-бавно , след това продължавах с трети, защото, /като ги копувах един по един , си мислех,упражнявам "контрол",защото без него си ги купувах наведнъж/ и така докъто ми станеше тежко. Най-накрая се ненавиждах дето съм излапала тия три шоколада, но преди да ги излапам , мисълтта за тях така ми се загнездваше в съзнанието, както примерно , мисълта, че в учителката на дъщеря ми има нещо нередно, което на всяка цена трябва да открия.Прекалявах в страховете си и не можех да ги сложа под контрол, както не можех да контролирам апетита си пред порция печено агнешко.Когато се почувствах несигурно и там не можех да се овладея кога да се взема в ръце. Като се стягах за път нанякъде пълнех куфарите с излишни неща, по начина по който на първата бензиностанция спирах, копувах бонбони, семки, книжки за детето,кока- коли -все излишни неща с които се тъпчех.

Прекалявах си редовно, накъдето и да се огледам.И като, че ли действията ми бяха едни такива бързи, хоатични по същия начин, по който лапах храната.Във всичко започвах от някакво усещане, а не от ясно съзнание и не знаех кога да спра.
Така стигнах до заключението, че трябва да се сложи някакъв ред. Продължавах да си водя записки само за да открия, че животът ми е едно голямо безразборно хранене.Че 24 часа в денонощието съм потисната, че майка ми още упражнява контрол върху мен, че бащата на дъщеря ми ме обича условно, че работя повече отколкото трябва,че виждам апокалипсис във всичко,че не мога да разграниче видовите натиск под които се намирам,че съм вечно разярена зе нещо, че хората ми пречат.
Ако обаче срешнете баба Станка комшийката, за нея моят живот си е напълно уреден. Семейството ми има бизнес, живея с дъщеря си в добре обзаведен апартамент, имам работа, имам кола , пътувам в чужбина, е вече напуснах човека с който живея-но, ако и кажа, че дебелеех от начина си на живот, тя едва ли щеше да го проумее.Че и аз близо 10 години бях наясно с живота си почти колкото нея.

Затова и си бях ПРЕКАЛЕНО дебела.Не бях пълна. Не бях с някакво наднормено тегло.Затова когато прекалявах и с диетите, пак прекалено връщах обратно килограми.Докъто не изучих и най-малките детайли от своето ежедневие, емоционално състояние, интимнато връзка в която се намирам, какво ми дава и какво ми взима работата,ревизирах отношенията си с приятели, близки и роднини.Тия пусти проблеми , все много и все накуп дето ме затрупваха, и които разграничавах, толкова колкото можех да разгранича, кога съм наистина гладна и кога ще излапам сладоледа в хладилника, само защото мисълта за него ме тормози.

Ето защо твърдя, че хората с прекалено много килограми, трябва де се опознаят до мозъка на костите, само така могат да се справят с теглото си , само така могат да се справят - когато открият източниците.