Значи началото вече го поразнищихме.При мен емоционални състояния и хранене бяха много тясно свързани , затова първата ми цел, не бе да отслабна , а да открия как мога да спра да прияждам. Това разбира се не стана за един ден.Трябваше да променя изцяло навиците си на хранене и затова ми трябваха книги, сайтове, ходих и по пластични хирурзи, диетолозите не им обръщах много внимание, както и на лекарите, защото те въртяха , сучеха и все се стигаше да ми продадат нещо , а от предишният си опит, вече знаех, че не помага.Четях статий на специалисти, но мотивацията ми дойде от хора, пак по интернет, които бяха постигнали резултати и ,с които си говорех по кюто, повечето американки , борили се с години да отслабнат и натрупали толкова много опит, че един перфектен диетолог, пасти ядеше пред тях, дори и само поради факта, че никога не е тежал 150 кг..Те бяха живата материя, бяха експериментирали, но по важното бе, че се чувстваха точно като мен.Покрай тях се освободих от срама, че съм някаква голяма нередност и, че само аз мога да съм такава свиня. За пръв път открих, колко много други жени се чувстват точно като мен.От тези разговори започна да ми просветва, че мотивацията трябва да се превърне в навик, че мотивацията трябва да стане закон, мотивацията, ще бъде основата на всички по-нататъшни промени.Отне също много време.Отне много търпение. Не че не ми се искаше след два месеца да влезна в дънки и да се кача на високи токове, без да ги чупя.Трябваше да се преборя с нетърпението,и най-вече с разочарованието, че ако искам да съм слаба, ще трябва да се лиша от шоколада за цял живот.Това ме правеше невероятно тъжна, защото този шоколад си беше щастие все пак, , беше си удовлетворение, беше кеф т. е. имаше смисъл в него .....но както вече споменах, човек не страда от самите неща, а от представите си за тях, трябваше да сменя представата си шоколад-щастие.И се получи нещо като при Вапцаров-с шоколада влезнахме в разпра. Тогава тежах 144кг, бях в разпра с шоколада - трябвашеда излезна победител.това беше първата от хилядите малки цели, реших, че като я постигна, тогава ще продължа по натам. Беше простичко.Само дето отне страшно много време.

една американка ме научи как постепенно да се откажа от шоколада .
копувах си шоколад и го разделях на 10 парчета, молех някой от близките ми да скрие парчетата из цялата къща. Не си забранявах да ям шоколад но се понапънах да изхабя енергия докато го намеря, едно по едно и когато го изяждах ми оставаше успокоението, че поне съм се движела докъто съм го търсела.трябваше да се справям и с чувството за вина, което изпитвах всеки път когато прекалявах с яденето, трябваше да престана да се мразя, че се тъпча.Нямах големи цели относно килограмите си,не отслабвах, не бях на диета имах малката на глед, но огромна по значение цел.Шоколада трябваше да падне пръв.Тъй като не понасях мисълта да нямам шоколад в къщи , сега го имах, но на десет места.Така пък се убедих, че май повече не обичам да се движа, отколкото обичам шоколад.Изкочи нова дилема. Борбата продължаваше , отнемаше време.отначало провалите бяха повече, постепенно това упражнение взе да ми поомръзва. Почнахме да се объркваме има ли скрит шоколад , няма ли .аз продължавах да си търся, понякой път не откривах всичките парчета, беше забавно, беше глупаво, но налице бяха следните факти : изгубих навика сама да си копувам щоколад,кефа директната консумаця набързо налапан в моята уста се поразми, отнемаше време и сили да го търся, т.е. шоколада изгуби ефекта си от предишното удобство.Сега трябваше да полагам усилия за да го имам.Като, че ли започна да ме затормозява.Американката каза, че следващият етап е да го намирам, две парчета да изяждам, а третото да хвърлям през прозореца, докъто стигна до положение да намирам парчета и да хвърлям през прозореца. Видя ми се пълно безмислие, още повече, че харчех пари за нещо, което хвърлях през прозореца.Разговорите с нея бяхя приятни, имах подкрепата на човек свалил близо 70 кг. и това ми помагаше.Тя е била зависима от храната и не ме поучаваше колко вреден е шоколада, колко силна воля трябва да проявя, колко желязна да съм, не ме укоряваше, не ме критикуваше , а ме учеше как да надхитрям навиците си, как да ги излъжа, бих казала, че и беше забавно.

Леко полеко шоколада загуби предишният си смисъл, бях се занимавала достатъчно дълго с него, не ми правеше предишното впечатление, когато някой друг го ядеше.Сега не съм си го забранила, но тъй като се храня и дъвча вече по бавно, понякой път хапвам, но не губя контрол в количествата, които изяждам.

ако ви е интересно ще разказвам и за сругите храни, които съм преборила, как заменях един навик с друг, как престанах да се тъпча, как пусках в действие мисълта всеки момент, когато предусещах, че ще огладнея.
Ше говоря и за чисто физиологичната страна на отслабването, за калорий, за храни с ниско съдържание на калорийй, но навиците са преди това.