Резултата го постигнах за година и половина, но хубавото му беше, че престанах да се измъчвам с глад.Може бе трябва да започна от това как качвах килограми.Основно от диети и гладуване .Наддавах деситина килограми, последният път си спомням , че ги свалих с някаква зелева супа, и след един месец качих 15 кг обратно. Това е последният ми точен спомен.Обичам да ям, също така пред телевизора, когато съм нервна също ям, когато ми замирисва по улиците на пиле на грил ми се прияжда ...и до днес имам усещането, че бях паталогичен случяй на човек, който се тъпче непрекъснато и е вечно гладен, Докато гледах филм, можех да изям огромни количества храна, без да се усетя ...
Според мен свалянето на килограми си е строго индивидуална работа , препоръчвам на всеки да поизследва себе си, повярвайте ми ще откриете много навици, на които никога не сти обръщали внимание.
Наблюдавайте се, дето се казва ежеминутно две седмици поред и си записвайте всичко, соето правите през деня. знам, че звучи малко налудничево, но ще видите, че ще има резултат.Докато не преключат двете ви седмици не четете предварително, какво сте написали предишният си ден.И в никакъв случай не тръгвайте с мисълта, че сте на диета. Яжте си както обикновено, не правете нищо по различно от обичайното .
изводи до кото съм стигнала:ако мисълта, че минавате на диета ви подтиска и губите поне малко радост към живота -със сигурност съществува в някаква степен проблем с емоционалното хранене.и друго, всеки един дебел човек си знае от какво пълнее, ама някак си не иска да се ангажира с това познание:разбрах също ,че гладът е най-големия враг на сваляне на килограми
|