Вече от 1 г. почти съм в Кабул... Не е лесно. Съпругът ми работи тук и аз трябваше да взема трудно решение - да стоя 3 г. с родителите си и 2 малки деца в България или да грабна потомството и съвсем авантюристично да последвам половинката си в Кабул. Аргументът, който надделя е, че не е хубаво децата да растат без баща си толкова дълго - те са на 4 г. в момента, така че не се налага да ходят на училище.
А пък аз, както се шегувам от време на време, подпирам тавана да не падне
Физическите условия за живот са добри, но невъзможността да излезеш сам да се разхождаш по улиците на моменти ме влудява - тук жените все още масово ходят с бурки (аз не!). Излизаме само всички заедно, добре че има разни "оазисчета" за разходка, както и ресторанти. Тъй че проблемът със спорта не е лесен - има добре оборудван фитнес, но не винаги мога да стигна до него с цялата фамилия. За разлика от плодовете и зеленчуците, въздухът е доста мръсен (прах от голите хълмове наоколо, тук е около 2000 м. надморската височина) и джогингът в двора около сградата не ми се струва привлекателна идея...
Надявам се да си намеря някаква работа сред хилядите омиротворители тук(стискайте палци), за да си разнообразя малко живота. Щото в София бях свикнала на дъъълъг работен ден...