I tova sum pravila, skupa. Daje i publikacii imam, no ti edva li si gi chela, a i ne bi gi razbrala. A eto dokato si chetiah dnes lubimia bulgarski vestnik (www.capital.bg), na kakvo popadnah - has your name written all over it :-)

Завръщане в Бургас

В „града на третото хилядолетие“, пишлеметата и чалгата win

Митко МАНДЖУКОВ

Почти няма човек, който през лятото да не се е направил на алтернативен и да е хванал гората. В смисъл да е прекарал юлската си ваканция нейде в планината. Колко са обаче тези, които след падането на първия сняг се юрват към морето? Ей така... да прекарат интересен уикенд или просто да видят как е морето. Е, аз се обърках.
Определението за зимата като „мъртъв сезон“ за черноморските курорти не е метафора дори за административен център като Бургас. На път за втория по големина морски град по-добре да се разделите с всички поетични образи за него, насадени от поколения музиканти, поети, артисти и всякакви други провокатори. В продължения на десетилетия те са превърнали Бургас в едно от най-възхваляваните места в България наред с прилежащите му трудови хора и море. Според тях през зимата в града се установява нещо като маниакална депресия заради „тъжното“ и „самотно“ море. Личните ми наблюдения показват, че това си е точно така, макар че още не мога да разбера защо местните смятат депресията за много готино изживяване и какво общо има тя с морето. Не че през лятото градът блести с онази светлина от златните ресторантски хитове на различните „Тоники“, но покрай разголените тела на човек не му остава много време да се раздразни от заобикалящата го фауна, в която

Преобладават пишлеметата

(нещо като подрастващи гъзета, които вдигат много шум, но предпочитат да демонстрират скапано настроение, щото е cool) и ефетата (мастер-пишлеме).
Наред с дребните вредители пейзажът в Бургас също е максимално отвратителен. И няма как човек да не се зачуди какво правят бургазлии през зимния сезон, когато няма бирени фестивали, липсват курортистки, а пишлеменцата не могат да прескачат всяка вечер до Созопол или Несебър? Определено не се занимават с културно-масова дейност. Сградата на операта от години се използва за организиране на базари. Театър „Адриана Будевска“ събира предимно застаряващите градски снобари, нарочени преди повече от половин век за интелектуалци. По-младите снобари заедно с новобогаташите пък тренират в организирането на тъй модерните коктейли, партитата и други подобни веселби с шведска маса, безплатно пиене и Тони Димитрова или Гого и Ева за музикален фон. Бургазлии са обявили бойкот дори на комерсиална културна институция като киното. В около 350-хиляден Бургас в момента работят само две кина и посещаемостта пак е смешно ниска. И всичко това за сметка на ежедневния престой в многобройните кафенца, барчета, кръчмички, капанчета и ресторантчета (разликата е минимална и в повечето случаи се състои само в надписа на входа). А обясненията на морските младежи за това обикновено са в духа на „ми, ко да прайя... ни уча, ни работиа...“. Сигурно затова

„Трудовите хора“ отпаднаха

от името на известния преди години фестивал и сега той се казва просто „Бургас и морето“.
Бургазлиите в по-зряла възраст също не изневеряват на същността си и редовно си организират „маневри“. Това са неколкодневни запои, по време на които компанията преминава през поне пет-шест питейни заведения в града по няколко пъти. Обикновено в края на маневрата са останали само двама или трима от началния екип. При всички случаи обаче тя завършва в някоя шкембеджийница. За предпочитане в тази срещу централния затвор с адрес: циганската махала. Изживяването е уникално.
В бургаските кръчми естествено се пие бургаска мускатова или поморийска гроздова. Разните ямболски, сливенски и кайсиеви ракии са предпочитани предимно от т.нар. пришълци (застояли се гости от близките села и малки градчета, представящи се за бургазлии). Ако пък се случи официален софиянец да попадне на силно рутинизирана бургаска компания... неизбежно става обект на всякакви провинциални изцепки от сорта „ако нефтозаводът (има се предвид заводът „ЛУКойл - Нефтохим“) спре работа за една седмица, българската икономика ще фалира“. Добре си били те далеч от столицата, а и нищо не им липсвало - имат си летище, пристанище и (пак) нефтозавод. Само дето софиянци командвали далаверата от столицата и за бургазлии не оставало нищо като суха пара. Класика.
В тази идилична атмосфера има един друг проблем и той се оказва ключов за доброто прекарване на няколко дни в Бургас. А именно, че

Чалгата трайно е обсебила града

Навремето се намираха доста и прилични, и не толкова прилични заведения, където селянията не се беше настанила, но почти всички като че ли са фалирали. По-миналото лято например на една тераска в морската градина бяха опънати няколко сухи бара, един мокър, видеостена, приличен саунд, непретенциозни хора, кеф. Викаха му „електричката“ заради преобладаващия стил на парчетата, които звучаха. Това лято мястото се оказа оградено и превърнато в актуална чалга дискотека, която заедно със „Сто патрона“ (друг клуб за народна музика и танци) задоволяваше жаждата на бургазлии за истински поп-фолк. При подобна тенденция на какво може да разчита човек през зимата? Предишния път, когато ходих в Бургас, намерихме утешение в едно малко и уютно барче с ключовото име „Последното хубаво място“. Е, наистина се оказа последното - вече и него го няма.
Естествено античалга-младежите в Бургас много се засягат, когато им кажеш, че няма къде да се ходи. Те твърдят, че в града има адски много заведения, но човек просто трябва да ги знае къде са. Може и така да е. Аз лично обикалях като лумпен два часа централната част на града и открих единствено заведения в провинциално-гъзарски стил, населени с обичайната клиентела по тези географски ширини - пишлеметата, мъжки и женски такива. Не липсват и дупки, тип „кочина“, където се събират тежки рокаджийско-рокерски отбори, сред които по няколко тривиални причини едва ли бих се чувствал комфортно. Затова с малката ми вече нервничеща компания трябваше отново да заложим на

Наистина последните хубави места

Едно от тях, Rai Uno, се намира на пресечка на главната улица, която води към Морската, точно срещу Euroshop-а или нещо такова. Там обикновено се консумират „промоции“ (голяма водка или джин с натурален сок на цената на малко питие в София). Музиката е добра, а клиентелата е предимно от младежи от езиковите гимназии в града, т.е. едно ниво над останалите. Rai Uno обаче е по-скоро заведение за дневно надпиване или за загрявка преди групови посещения на дискотека (макар че хората, които го посещават, не приличат на фенове на денс клубовете). В случая с Бургас единственото диско, което става за ходене, като че ли е „Елит“ в Морската градина. Размерите й обаче не позволяват нито да танцувате спокойно, нито да дишате въздух с нормално съдържание на кислород. Споменаха ни и за някаква друга дискотека, която, въпреки че е в един от кварталите, не била зле, но решихме да не експериментираме. Алтернативен вариант за прекарване на вечерта е Bordo, който се е скрил зад хотел „България“, на десет метра от бившето „Последно хубаво място“ и е нещо като негов наследник. Пускат джаз, блус и рок. Цените и обслужването са абсолютно прилични. Обстановката и хората - ненатрапчиви. Последния път обаче бяха прекалили с рока, а след петото парче на AC/DC започвам да издирвам кой е пуснал repeat на winamp-a.
Караоке барът също попада в списъка с места в Бургас, които не ви карат да се чувствате „като на село“. Това е може би последният истински караоке бар в България, където се пеят както хитове, така и съвсем нови парчета. И най-важното - весело е. Помещава се на втория етаж на онази опера, за която вече говорих, и с освежената си обстановка създава усещането за истински клуб в софийския смисъл на думата. В един сайт бях прочел за някакъв „ПиЯно бар“, където имало музика на живо и се събирали „бургаски художници, писатели, журналисти и компютърни маниаци“. Мечтата ми за заведение в Бургас. Само където никой не се беше сетил да напише адреса. Как да е! И с него, и без него Бургас си остава пос- тен откъм забавления.
За финал: гореописаните места ни писнаха още на втората вечер, но ако сте нов в града, не ги пропускайте. Защото други свестни заведения така или иначе няма.