уфф, и аз съм точно така...
просто не винаги имам желанието да повръщам , а чувството че всяка хапка ми се лепи направо ме побърква...
и аз както всички тук съм супер изнервена, но това не е лудост...
и аз незнам
но съм била на психиатър и мога да ти кажа че той не ми помогна, защото аз не исках никои да ми помага ...исках просто да стана слаба и това е... и инжекции са ми били, и съм припадала в най-тежките си моменти...но сега сама преудолях някои от тях и реших че точно на това нещо не мога да се доверя толкова колкото преди...най-вече ми става жал заради парите които си изкарвам и храната която похабявам...ям я и после я повръщам..колко съм неблагодарна само...ужасен срам!
и просто именно това ме накара да не го правя толкова често - просто спрях да повръщам труда си, и повръщам само когато страшно много съм депресирана и съм се натъпкала. Помисли колко хора гладуват, а ние се тъпчем като прасета и после драйфаме за да започнем наново?
Поне да не похабяване храната, но честно казано се чудя на колежките анорексички, как го правят? Какво си внушават за да не мислят за храна, за да им стане враг тои? Искам и аз да бъда като тях...поне ще спестя много пари за похабена храна