Сега само по два пъти седмично... но преди - по три, за по един час-час и половина, но без да почивам въобще.
Стила - брус и бътерфлай, сменям ги. Не мисля, че стила е от голямо значение. Да, някои са по-енергични... но важното е движението.
Гледам да не бързам, тренирам дълги разстояния от порядъка на 2000 метра без почивки. Бая плуване пада... Ама ми е смешно, щото и да пукна не бих могла да пробягам толкова.

Чувствам се страхотно от това.

От плацикане се преминава към трениране... Едно време не си давах голям зор, но сега съм станала маниак (може би защото не само осъзнавам, че е полезно, но и ми доставя удоволствие). Казват, че плуването е спортът на самотниците, било без общуване... Но за този час и половина успявам да обмисля всичко в страхотната тишина.

Aledar~