Ами аз имам същия проблем. Пробвала съм какво ли не, обаче с променлив успех. Единственото, което сякаш ме вкара в релси по-трайно, е работата. Сега ще обясня какво имам предвид.
Значи, аз доскоро работех само в къщи и то на свободна практика. Което значи, че изцяло си бях господар на времето - работех, когато искам, спях, когато искам и, естествено, ядях, когато искам.:) Освен това работата ми не беше толкова много, че да ме измори особено.
Резултатът от това беше, че седях будна по цяла нощ (щото тогава ми се работи най-много), спях до късно, и имах доста неизразходена енергия. И, разбира се, се хранех главно през нощта. После се чувствах зле (физически), обещавах да не се повтори, но то се повтаряше.
И всъщност нещата се промениха доста, откакто почнах да работя в едно издателство (от месец). Шефовете ми са доста либерални и не ме карат да вися непрекъснато в офиса, така че пак работя в къщи през повечето време. Обаче от мен се изисква да съм на линия в рамките на стандартното работно време - тоест до 9 най-късно трябва да съм станала. А като станеш в 9, малко вероятно е да си легнеш в 4 през нощта, нали:) Освен това работата е ужасно много и често пъти вечер съм толкова преуморена, че нямам сили нито за ядене, нито за "нощни бдения".
Казано накратко, откакто по принуда смених дневния си режим и започнах да ставам рано и да се изморявам много, най-късно към полунощ на мен вече ми се спи. А за ядене и дума не може да става.:))) Просто чисто технически не е възможно да си буден и гладен през нощта, ако си станал рано и си се уморил достатъчно.

Ето например вчера цял ден бачках, не хапнах нищичко, уморих се зверски. В 20.00 вечерях и малко по-късно заспах като заклана. Сега е 9 сутринта, а аз съм вече будна (от близо час), въпреки че е събота.:) Някак си организмът лесно влиза в ритъм сякаш..:)

Може и да бъркам, разбира се. Аз не казвам, че това е единственият начин. Казвам, че на мен това ми помогна.