|
Честно казано вече не си спомням всичките болести/заболявания, през които преминах заради гладуването, даже за някои симптоми въобще не съм ходила на лекар.
Май се започна, когато бях 13 годишна. Тогава се поналях малко, което е нормално за предпубертетна възраст, но понеже танцувах, а и бях прима на балета и заемах главна позиция треньорката ми ме накара да отслабна. Отслабнах за няколко месеца и фактически на 14 години мерките ми бях 173см/52кг 87-60-87. През това време не спазвах никакви диети /да, някои хора казваха, че това не са диети, а мании/, просто не изпитвах чувство на глад. Разболях се от хепатит, заради изтощен организъм, стана ясно и че съм в начална фаза на анорексия. А, да, забравих - още преди хепатита изпаднах в хипогликемична кома /хипогликемия=ниска кръвна захар/, която въпреки, че съм чувала от някакъв стажант да казва: "А, тя не е опасна.", може да те остави сляп за цял живот. Две години по-късно организма ми беше толкова изтощен, така зажаднял за сладко, че падна едно наваксване - 6-7 месеца; станах "наркоманка" по отношение на сладкото - яла съм по 9 Джърси-та на ден, а когато нямаше нещо фабрично се ровех в запасите с домашно приготвено сладко, като без проблем си изяждах по половин буркан. През това време стигнах само до 55-56кг /чувала съм, че от сладко не се дебелее, когато нямаш запаси от него/, по късно до 58кг. И така минах и през булемия, хипогликемия, бях "с единия крак" в анемията, 3 години бях редовна клиентка на белодробния диспансер /до преди няколко месеца/, заради липса на имунитет срещу туберкулоза, т.е. вероятност дори един "безобиден" грип да прерастне в туберкулоза, а да не говорим какъв е ефекта от гладуване+усилени тренировки=кости, стави стават на пихтия /имало е периоди от време, когато болките бяха така непоносими, ставите така схванати, че е трябвало да се набирам на ръце за да седна...или пък да се тупвам като слон/, също така и хипотермия /ниска телесна температура/. Още две години по-късно, като стигнах 65кг вече изпаднах в депресия и ме беше срам да излизам навън, а когато излизах изпитвах панически страх да не срещна някой стар познат, на който най-вероятно съм казвала "Да надебелея?! По-добре да умра.". През този период не съм излизала с по 3 седмици от в къщи, които всъщност минаваха неусетно. Страдах от безсъние - по цели нощи мислех и се самоизмъчвах за глупоста ми. Преживях го много тежко, защото заради фигурата си си бях дала здравето и изведнъж - чи*ия. Знаех че трябва да го преудолея, но не можех, то трябва да се почувства.
Сега продължавам да страдам от хипоглекимия, въпреки че ям съвсем нормално количество захар, ставите и хипотермията. В момента съм 175см/68кг талия 70- ханш 104 и се чувствам идеално в тялото си , дори не по-малко секси от преди. ...Което не значи, че нямам намерение да отслабна, но разбрах, че наистина "насила хубост не става" и когато когато предрасъдъка изчезне, то ще стане от само себе си. Вече тренирам всеки ден тенис и то не с мисълта да топя калории.
...Аз пък го написах в един стил...като за Лична драма...за което се извинявам, защото не звучи сериозно, но е прекалено сериозно. Последствията могат да бъдат ужасни, така че оставете диетите, просто мислете позитивно, усмихвайте се и се радвайте на живота - заслужава си!
|
До всички гладуващи
