Доста се е понапълнила темата, и малко се е поизместила. Много ми хареса това:
""До останалите, направо ще ви призная, че не изчетох всичко , но съвсем миролюбиво ще отбележа- въпреки, че сигурно в спора се ражда истината, всеки има право да си остане такъв, каквъто му се иска и хората, които не го приемат такъв да решат каква позиция да заемат. А вече дали един дебел човек ще може да живее с дебелината си- си е негова отговорност.
Ние носим отговорност за първите години на децата си, после само за себе си и не можем постоянно да ръсим съвети кой какъв е и защо такъв е.""
Именно позицията, която заемаме, виждайки един дебел човек, беше в основата на искрата в моя първи постинг, която разпали всичката тази дискусия. И ще съм особено доволна, ако, четейки всичко това, сме започнали всички да разбираме, че щастието не е в малкото килограми и в перфектния външен вид, че има и предостатъчно щастливи и успешни дебелани по света, но, НАЙ-ВАЖНОТО, че трябва да престанем да гледаме с пренебрежение на вторите, или да смятаме, че им правим неоценима услуга, като им казваме и ПОКАЗВАМЕ непрестанно колко са грозни, колко са комплексирани и колко много усилия трябва да положат, за да станат "красиви", защото иначе ...някак "не стават за нищо"...
|