Моето семейство /мъж и две момчета-25 и 18/ си ядат каквото поискат. Не са длъжни да мислят като мен, да ядат като мен. Те живеят така както го разбират. Написах всичко това, не защото съм изключително компетентна по темата. Написах го, защото съм минала по този път, може да се каже, че минах през целия ад на напълняването, йо-йо ефекта, самосъжалението, ужаса при влизане в магазин за дрехи, защото ненавиждах насмешливите погледи на продавачките, болестите, лекарствата и всичко друго, за което се сетиш. И така докато не си купих книгата. Тя м/у другото стоя в библиотеката неотворена близо 2 месеца, като смятах, че съм дала 10 лв на вятъра. Докато не реших да видя за какво съм си дала парите. Не първо четене ми се видя доста сложно и неизпълнимо. Докато моя приятелка не свали 5 кг. за кратко време и продължи след това. От около 3 месеца не е качила и грам. Тогава се замислих за първи път по-сериозно, прочетох още веднъж - по-внимателно и реших да пробвам. Като могеш да се откажеш във всеки момент. И така вече 58 дни. Ходя си и на гости и на ресторант, не гладувам, но не ям боклуци. Отказах се напълно от мазнините, от захарта, хляба /който много обичам и съм изяждала 7-8 филии с пастет, лютеница и каквото там се случи на масата/, отказх се от палачинките, от които преди можех да изям 10 с мед, шоколкад или конфитюр. Но в момента за мен това не е лишение, а начин на мислене, борба за здраве! Не мога да кажа, че на моменти не ми липсват глезотийките, с които бях свикнала, напротив, но като погледна снимката, която съм си залепила на хладилника / от преди 3 месеца/ и ми минава. Забелязах, че с всеки изминал ден все по-рядко се сещам за хляб, бонбони, шоколад и други сладости, които бяха неотменима част от менюто ми. Научх се да дъвча дъвка и да пия ментов чай - убиват желанието за сладки работи. Даже започнах да готвя на мъжете си у дома и дори нямам желание да пробвам от това, което съм сготвила. Приемам гости и ги гощавам подобаващо, но аз си имам моите "мезета" и вода. И по малко бяло вино. Това е, което исках да кажа. Не съм специалист, но хората казват: "Не питай старило, питай патило.".
А с Редуктила се привиква! И започва да ти е нужно все повече - като наркотик!
Успех в отслабването. Първата стъпка вече направна. Както казват психолозите /и при такъв съм ходила/ "Осъзнаването на проблема е първата стъпка към решаването му"