ех ех и на мене това с вечерното тъпчене си ми беше голям проблем. но някакси поуспях да се справя. аз зотава вече спрях да си купувам сладки неща ма вкъщи. че преди като имах в къщи не мирясвах докато не им видех сметката.
сега вечер ходя на спорт. в началото и мене ме мързеше. но предпочетох да ида отколкото да се прибера в къщи, да си полегна с някое списанийце и докато си чета да си похапвам.
и до ден днешен имам моменти в които ме марзи и не се чувствам долре но си казвам- ще ида пък ако ми стане кофти или много ме мързи няма да си давам зор. ще покарам колело примерно само. ама като влезна в залата и ме обзема еуфория. и така вече няколко месеца. дори един инструктор ми каза че си личало че се старая:)) така че мила давай- тръгвай за залата и успех!