o o o толкова е ужасно всичко..имам чувстото, че това да се пребориш със самия себе си , с проклетите килограми, и ужасно фкусните шоколатчета е най-трудното и хубавото нещо, което искам да ми се случи. объркана съм и обременена от мисли как защо и кога ще отслабна. дали ще се получи. о о колко ли хубаво ще изглеждам и ще се чувствам. колко ли нови неща ще мога да правя. но няма го постоянството..няма я достатъчно силната воля и пак всичко почва отначало. и накрая се депресирам и ужас!!!
но наистина тук усещам разбиране...чета мнения на хора със същите проблеми и ми става по-леко...