Макробиотичната диета
Създател е японският лекар Мичио Куши, който работи под ръководството и влиянието на философа Жорж Осава. Куши твърди, че използва традиционни източни оздравителни практики и че за постигането на добро здраве винаги допринасят три фактора: добро качество и количество и съчетаване на добре сготвени храни, редовни физически упражнения и положителна мисловна нагласа.
Системата на макробиотичното хранене е изградена върху консумирането основно на непреработени зърнени и традиционни храни в хармония със сезоните. Утвърдени лекари, основавайки се на задълбочени медицински изследвания, възхваляват макробиотичната система на хранене като лъч надежда в профилактиката на заболяванията.
Идеята е да се яде само когато си гладен. Храната да се сдъвква старателно (не по-малко от 50 пъти). Всекидневното меню трябва да бъде разделено по следния начин: 10% течна супа, 30% зеленчуци, 10% бобови храни или морско зеле (водорасли), 50% - пълнозърнести храни. Допуска се също употребата на морски продукти, плодове и ядки.
Препоръчва се отказ от месо, млечни продукти, продукти, съдържащи хранителни добавки, кофеин, а така също и от използването на електрически кухненски уреди и микровълнови печки при приготвянето на храната. Препоръчва се медитация, цигун и т.н.
Тази диета практикуват Мадона, Гуинет Полтроу, Джулия Робъртс, Кристина Агилера.
Създателите на макробиотиката твърдят, че са създали една нова научна дисциплина, чиято цел е да удължи човешкия живот чрез рационално хранене. Създателите на тази система се опират всъщност на древното източно учение за двойствеността в природата. Чрез основополагащите категории “Ин” и “Янг” те се опитват да изразят и двойствената информация за храната”.

Специалистите в тази област смятат, че всяко блюдо съдържа топли (ян) и студени (ин) елементи. Отделните ястия могат да загряват или охлаждат нашия организъм. Майсторите на макробиотичната кухня ни препоръчват да ядем охлаждаща храна при възникването на остри възпалителни заболявания. И обратно- общата слабост и депресивните състояния се премахват чрез приема на загряваща храна.
При непрекъснатия стрес, на който сме подложени ежедневно, най- добре би било, ако се успокояваме с охлаждаща и отпускаща храна. Освен това специалистите ни съветват да консумираме само онези продукти, които виреят в нашата географска зона. Останалите организмът ни преработва трудно.
Тук му е мястото да изясним, кои храни спадат към едната група и кои към другата.
Към студените (ин) продукти принадлежат просо, ръж, зеле, цвекло, магданоз, хрян, стафиди, плодове, олио и масло, мед, мляко, сметана, извара, риба, пилешко и телешко месо, както и всички напитки, вкл. и вода.
Към топлите (ян) продукти спадат пшеницата и овесът, червеният и черният пипер, копър, чесън, лук, горчица, мак, орехи, джинджифил, кориандър, овнешко, патешко и пуешко месо, дивечът, хайверът, яйцата и сиренето.
Има и една група от неутрални продукти. Това са бобовите растения и варивата изобщо, картофите, морковите, доматите, краставиците, тиквата, ряпата и динята.
Тази класификация е доста изчерпателна, но ние трябва да имаме предвид, че диетата ни трябва да се променя в зависимост от сезона, пола, възрастта и характера на нашата работа. През лятото е по- добре да ядем охлаждащи ястия. Северните народи пък трябва да наблягат повече на загряващите храни. С възрастта организмът все повече се охлажда. Затова с напредването на възрастта ние би трябвало да преминаваме към загряващ начин на хранене.
Според радетелите за макробиотично хранене храната ни трябва да се състои от 7 части “ин” и 1 част “ян” продукти. Това означава, че ежедневното ни меню трябва да включва 50- 60 % житни храни, 25- 30 % зеленчуци и плодове (при това половината от тях в суров вид) и около 10 % варива. Месото, рибата и птиците трябва да заемат едва една осма част от нашия дневен порцион.
Редно е да отбележа, че макробиотиците са ревностни застъпници на вегетарианството. Те смятат, че животинските белтъчини увеличават киселинността на кръвта, а при напълно здравия човек тя трябва да е леко алкална. Увеличената киселинност на кръвта води до хронична умора и причинява повечето от болестите на вътрешните органи (повече по въпроса в сайта www.otslabni.com).
За алкалната реакция на кръвта особено подходящи са листните зеленчуци, млечните продукти и цитрусовите плодове.
Храната, която се приготвя бавно и се съхранява след това продължително, не е за препоръчване. Не са за препоръчване и сладоледът, шоколадът, захарта, газираните напитки, саламите и консервите.
Натрупаният през годините опит доказва, че ако се следват стриктно предписанията на макробиотиката, физическото и умственото състояние на човека се подобрява. Работата на вътрешните органи се нормализира, спадат всякакъв вид отоци, отзвучават болести, пред които традиционните лекарства са безсилни. Описани са случаи на излекувани чрез макробиотична диета артрити, жлъчка и дори диабет. Повече от ясно е също така, че този начин на хранене ни предпазва от най- големия бич за населението на България- затлъстяването (повече по въпроса в сайта www.otslabni.com).
Накрая нещо много весело и забавно. Макробиотиците ни предупреждават, че настроението на готвача се предава и на храната. Затова те ни съветват, когато готвим, да прибавяме към храната и една щипка любов плюс огромни количества добро, ведро настроение…

time takes time :)