Ами едното нещо, което много помага, е да не си забраняваш нищо, което ти се яде. Храната я има, и ще продължи да я има, и да е достъпна, във всеки момент, в който решиш. Това е малко наопаки на идеята да изпразниш хладилника и шкафовете, ама върши много по-добра работа. Ако насилствено си отказваш нещо, което много обичаш, това създава напрежение, а съвсем естествено е човек да търси начини да се отпусне от време на време - и ето ти на, аз лично си спомням с някакви бисквити еверест... дето много често се нахвърлях и на тях, и на всички други видове бисквити покрай тях, и всеки път беше "за последно, от утре вече наистина спирам да ги ям" - еми не ставаше така. И бисквити еверест да ядеш, пак можеш да отслабваш, всичко е... количества... И ако знаеш, че можеш когато решиш да си вземеш бисквити, напрежението го няма, и много по-лесно можеш да вземеш разумно решение по твои си собствени критерии - наистина ли искам точно сега да ям бисквити, и ако да - много по-лесно е да не изядеш целия пакет, ако си знаеш, че ако следващия път, когато си зададеш същия въпрос, отговорът е пак да, пак ще можеш да ги ядеш, т.е. не е за последно, че да се възползваш максимално.

А другото е, ако си свикнала някакви други напрежения да контролираш с храната - да се научиш да разделяш кое е физическа нужда от храна и кое е емоционална такава. И във втория случай да търсиш други начини да се справяш.

И третото е да се храниш все пак достатъчно, че да избегнеш внезапни прегладнявания. На някои хора им помага да си определят и часове за хранене. Аз установих, че на мен ми вреди. Общо взето, пробвай разни неща, важното е... просто по какъвто начин можеш да измислиш да намалиш напрежението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите