последна крепост ми е и на мен понякога. случва се, да речем веднъж седмично, просто да не се наям с храната, която имам за обяд. възможностите са две: да си поръчам допълнително сандвич или да ям хляб. тогава филийка бонус просто ме спасява. приемам я за по-малкото зло.
аз трудно се справям с напълно спиране на нещо. предпочитам идеята за намаляване, избягване, отлагане, но все пак с мисълта, че не е забранено завинаги. иначе наистина ми тежи, сигурно защото хората около мен се хранят с всичко, пък и на мен ми е вкусно да ям пица или сладолед, примерно. не искам да ги откажа окончателно и завинаги, просто да ги намаля много, много, много.